Напоследък изобщо не ми се получава да пиша за мода, помади и други женски неща, за каквото всъщност беше предназначен този блог. Все ме избива да пиша за това, което се случва в родината ми (като не съм родена в България – тя дали ми е родина изобщо?), за начина, по който се отразяват събитията и за вътрешното ми усещане на безпомощност.

В тефтера със задачи имам списък с теми, за които трябва да пиша: дегустацията на италианските вина, дегустацията на австрийските вина, няколко рецепти, ортопедичните чехли, летните ми чанти, роклите на хлапето… и все не ми се получава, за това сега днес ще излея душа – барем от утре да мога да подхвана отново кляфкеснките теми с по-голяма лекота.

Ще започна с коментарите на Адриана, която е на 7 и половина и за нея животът би трябвало да е сладолед, море, книжки и кукли. А не оставка, протести и #дансwithme, подкупни управници и други сложности. Най-любимия ми коментар на дъщеря ми е следният: „Всичко разбрах – че им плащаме заплатите с данъците си, че искаме да се грижат добре за държавата, че не си вършат работата – всичко разбрах. Но защо ние седим и си викаме тук, а те не идват, за да им кажем какво искаме от тях!“ – това, мисля синтезира ситуацията. Уви – не само в България, а направо в световен мащаб.

Политиците и управниците ни отдавна не се интересуват от нас, обикновените данъкоплатци. Сещат се за нас само преди избори, когато всеки глас им е важен, за да оправдаят цената на предизборните си рекламни кампании и цените на депутатските си места. С думи прости: историята се повтаря от древни времена – всеки, докопал се до власт и пари (защото двете са неразривно свързани) не се предава доброволно, не признава грешките си, става надменен и самовлюбен и подценява и омаловажава общественото мнение. За справка: поровете се учебниците по история, като започнете от античността.

Медиите отдавна са спрели да вършат работата си: да информират безпристрастно. В България има толкова свобода на словото и свободен печат, колко аз съм руса и синеока.

Бъдещето е омазано и безкрайно неясно. Дори и тези да си тръгнат, дори да подадат оставка, дори да има следващи избори – кой ще дойде след тях? Има ли силни, млади, амбициозни лидери, експерти и специалисти, които ще напълнят парламента и държавната администрация и ще работят безкористно и неподкупно, за да стабилизират положението, икономиката и стандарта на живот в страната?

Кой от сегашните ни политици/управници доброволно ще направи място и път на нова фигура и ще признае някой друг, особено ако е и по-млад за по-способен от себе си?

И не на последно място: кой човек, чието дупе положено на депутатско кресло струва между 25 410 лв. и 110 661, 69 лв. ще се предаде бързо, лесно и доброволно? Кой, оял се и разплул се в кулоарите на Парламента ще се признае за равен с онези, протестантини проклети, които крещят и имат неразумни искания за законова държава, за спиране на корупцията и за по-добри социални мерки и по-висок жизнен статус?

За справка – ето колко струват нашите мили родни депутати според данните от Сметната палата за цените на предизборните кампании:
ГЕРБ – 1 956 867 лв. за кампания делено на 97 депутати = 20 173, 88 лв.
БСП – 3 230 749 лв. за кампания делено на делено на 84 депутати = 38 461, 29 лв.
ДПС – 3 983 821 лв. за кампания делено на делено на 36 депутати = 110 661, 69 лв.
Атака – 584 430 лв. за кампания делено на делено на 23 депутати = 25 410 лв.

Данните са от БНТ и сайта на НС + малко деление – ако има грешки, моля да ме поправите – бързам – все пак трябва и да работя, за да си изкарвам хляба, пък и този на държавните мъже и жени.

Мога да продължавам безкрайно, но мисля да се спра до тук. Все пак – какво разбирам аз от политика, олигархия от неадекватни решения, аз съм само една обикновена майка, обикновен интернет лумпен, с магистърска степен по политология, работещ вече 10-тина години в сферата на комуникациите и особено активна онлайн последните 5. А да – и данъкоплатец, при това с претенции.