Всяка година с наближаването на плажния сезон започвам да си задавам въпроси, като: струва ли си да се подлагам на драстични диети и нечовешки спортни режими или да не ми пука или не ли дошло времето да осъзная остаряването, забавянето на метаболизма и следователно крайно да променя хранителните и физическите си навици? Всеки, който е виждал снимките ми или тези от вас, които ме познават могат да се досетят за верния отговор в случая (с давност 2012): не ми пука. Никога не съм била слаба, няма и да бъда – и не ми пука. Единствено с течение на времето си давам сметка, че е добре човек да се поддържа в добра форма и да спортува заради тонуса и енергията, нещо което напоследък започва да ми липсва и ще се наложи да се превъзпитам.

Разсъжденията по темата спорт и здраве – ги оставям за някой друг път. Сега се връщам към плажната тема, защото съм на море. Забелязвам, че последните години – колкото повече остарявам и надебелявам, толкова по-малко страдам от факта колко се отдалечавам от представите за „хубаво тяло“. Може би и майчинството ми помогна – след като преминеш през бременеене, раждане и относителна деформация на тялото започваш да гледаш на света със съвсем други очи.

Тези дни между плуване, ходене на плаж и работа попаднах на снимките на Крисал Рен за Sports Illustrated и виждам, че пак е отслабнала (за който не знае – тя е манекенка известна с това, че е преминала от размер 0 до 16 според американските размери за дрехи. 16 е български размер 48 – ако не се лъжа). Малко ми е странна тази поредна промяна, предвид факта, че до миналата година се снимаше и дефилираше като супер-успешен plus size модел и обиколи всички значими западни лайф-стайл издания с изявления колко е важно да се харесваш, независимо кой и какъв си, размерът няма значение и да приемаш тялото си такова каквото е, да спортуваш само за кеф, да не гладуваш излишно и как красотата идва отвътре.

Колкото и да е отслабнала обаче Кристал поне не е кльощава – което ми харесва. Харесвам жени, които изглеждат здрави, нормални и естествени. Изморена съм от момичета с анорексичен вид, ходещи закачалки, изкуствени бюстове и прекалено много фотошоп – като в онази, забранената във Великобритания реклама с Джулия Робъртс.

Като гледам снимките й ме налягат тежки и сериозни плажни мисли и се сещам за крилата фраза на майка ми, според която „разбираш до колко един мъж те харесва в зависимост дали ще те заведе на плаж с приятелите си“. Според майка ми това било показател за харесването – дали някой се гордее или респективно срамува от тялото на жената, с която е в момента.

И докато навън е 38 градуса, а аз отморявам в прохладната стая, няколко размисли за плажа, телата и сходни:

Тежка плажна мисъл №1: права ли е Кейт Мос като казва “nothing tastes as good as skinny feels“, нищо, че след това я изядоха от всякакви анти-анорексията организации. Истината обаче е (освен ако нямаш егати късмета и яките гени!), че поддръжката на тяло като за корица на Vogue изисква много жертви, глад и яко спорт. В случая на кака ти Кейт и не малки дози кокаин – но това е абсурд, който намирам за нелеп и присъщ само за безкрайно елементарни и глупави същества. Попадна ми част от интервю с Жизел Бюндхен, в което казва, че не яде месо, не пие алкохол и спортува всеки ден по минимум 2 час. Това е действителността (с много малки изключения) тяло за корица на списание и много жертви срещу нормално тяло, няколко килограма отгоре и повече забавления и кулинарни удоволствия.

Плажна мисъл №2: искам да знам къде ми е бил акъла преди 10 години и преди 10 килограма, когато на 1,70 и малко ръст тежах между 56 и 58 килограма и се чувствах дебела, носех цели бански и все се покривах с рокли, кърпи, шалове и какво ли още не нещо на плажа. Сега значително по-пищните ми форми приветстват бикините! Момичета – радвайте се на живота, на здравето, красотата и младостта си и не се притеснявайте за глупости!

Плажна мисъл №3: Ако искаш да впечатлиш срещуположния пол на плажа – бъди във форма. Но за кого е валидно – дали мъжете или жените се стараят повече? Факт е, че виждам много повече добре изглеждащи жени, отколкото мъже по бански. Мъжете над 35-40 изобщо не ги и споменавам, там положението е трагично. Наблюдавам поведението на хората по плажа, особено как мъжете заглеждат жените. Няма значение как изглеждат самите мъже – слаби, дебели, красиви, грозни, космати, обезкосмени, мускулести или със шкембета – всички заглеждат по-красивите, по-слабите и с по-големи гърди жени. Т.е. харесваните жени са по-хубавите/атрактивните. Тази тема е бездънна яма – само констатирам и не мисля да задълбочавам. Не знам какво ти носи това да те заглеждат на плажа – мен никога не са ме заглеждали, което пък ми позволява да имам някакво минимално количество лично пространство сред толкова много полуголи и настанени на твърде малко пространство хора.

Плажна мисъл №4: пораснала съм. Определено намирам някои жени, които може да бъдат определени като пълни за по-красиви от други значително по-слаби. Защото в моите 35 годишни очи красотата не е номер, размер или килограми, не е определена наложена норма за габарити и вид, който да те качи на моден подиум или да те сложи на първа корица. Красотата е хармония, спокойствие и цялостно излъчване. Амин!

pics: fashionista.com & poponthepop.com