Напоследък (отново!) съм душеприказчик и резервен консултант по объркани отношения на разнообразен вид хора: от добри приятелки, до мили познати и дори случайно срещнати хора. Явно вече навлизам в онази възраст, в която на хората им изглежда, че могат да ми се доверят, че съм понатрупала опит и явно давам вид на сравнително спокоен, уравновесен и уверен човек, така че да мога да изслушвам и съветвам.

Днес ще ви споделя малко безразборни разкази на тема връзки. И за да е още по-интересно: с конкретни примери.

М.

М. е майка на две деца, наскоро разведена и от няколко месеца с чисто-нови повдигнати цици, липосукция и доста филъри и ботокс, защото след развода реши да се промени и свали 20 килограма. М. познавам бегло, но веднъж се оказахме една до друга на маса в смесена и странна компания и тя реши да пие редом с мен вино, като явно не можа да ми насмогне на темпото и се оказа със замаяна глава и развързан език, а в мен видя нещо средно между кошче за душевни отпадъци, потенциална най-добра приятелка и тотална противоположност, от която може да черпи вдъхновение за промяна. Това последното – тя ми го сподели, доста по-късно, така че цитирам.

Та М. напоследък виждам по-често и постоянно ми споделя. Трудностите на една жена на 45+ да си намери читав мъж, изобщо двоуменията дали си струва да има една постоянна връзка или да го удари на живот, щото й оставали били още няколко години и край! И майната му на планирането и изобщо на благоприличието – децата ми са големи, хванаха си пътя – дали пък не ми е време да се поотпусна малко, а? Аз обяснявам, че само пълен олигофрен може да си мисли, че може да й даде съвет тук – няма рецепта, действай както дойде. Открий себе си, излекувай раните си – и не забравяй да се радваш на живота си. Ако нещата загрубеят – намери си нормален терапевт, а не прехвалена кифла, която ще ти гарантира рецепта за как да си хванеш мъж с 3 прости трика.

Така – последния път като се видяхме беше с един мъж има-няма 10-15 години по-млад от нея,  който я гледаше с такова обожание/желание, че на мен ми стана леко неудобно. Очевидно въпросите в главата ми бяха визуализирани на лицето ми и те, един през друг, като пубери, почнаха хаотично да обясняват – ами в един и същи фитнес ходим, младежът бил забелязал нейната колосална промяна и бил възхитен от волята й, бил я чувал да се смее напоследък и дочувал част от разговорите й с инструкторите – абе велика е тази жена, казвам ти, просто какво чувство за хумор има! и тя го била заглеждала, била си мислела – само да бях с 20 години по-млада, ама пак: надали изобщо щеше да ми обърне внимание, щото тоя тип момчета обикновено си падат по 20-килограмови манекенки. Той добавя, че това били адски скучна категория жени и само мъже с адски комплекси всъщност си падат точно по тях. И така, започнали да си говорят, да си разменят съвети за упражнения, докато накрая не стигнало до покана за кафе, после за вечеря и нещата така се наредили от само себе си.

М. по някаква причина ми е много признателна, защото аз съм й била казала да се радва на живота така, както дойде, без излишни очаквания, докато всичките й много добри приятелки й давали конкретни съвети: да се върне при мъжа си, да не излиза  с този младия и т.н.

Не знам – аз не разбирам много от сложни съвети и отношения, за това го давам семпло и простичко.

Е.

С Е. се познаваме от детските си години, били сме ту много близки, ту не сме се виждали с години, а в един момент даже се бяхме пробвали да си играем на гаджета. Това последното – тотално не ни се получи. За това се върнахме няколко крачки по-назад, или направихме няколко мрачни напред – зависи от гледната точка и си останахме приятели. Последните няколко години Е. ми споделя методично всичките си любовни авантюри, като понякога навлиза в такива подробности,  че на мен на моменти ми идва в повече от експлицитни обяснения.

Е. от известно време живее с една жена, за която периодично има двоумения дали е ТЯ, но поради сериозни съмнения, че може именно тя да е ГОЛЯМАТА му любов не смее да предприеме нищо: нито да се разделят, нито да поговорят за нещата, които не му понасят в нейното поведение, нищо. Седи и се гърчи вътрешно и ме пита мен какво мисля по въпроса и да му дам съвет. Моят съвет може да бъде само и единствено, че нещата не се нареждат от само себе си и, че ако човекът отсреща прави нещо, което те дразни изключително много – по-добре му го кажи, защото надали има начин да ти прочете мислите. Има разбира се и вариант Б: просто седиш, стискаш зъби и чакаш да свикнеш.

Е. периодично ме пита как аз съм разбрала, че мъжът с когото живея е ТОЙ. Пич, откъде да знам как и дали и изобщо е ТОЙ и дали ТЯ и ТОЙ съществуват? От висотата на моята възрасти и след известно количество натрупан опит на принципа проба-грешка мога да кажа само едно: това с епичната поетична и филмографична любов – съществува само в художествените произведения. В ежедневието важните неща са всъщност дребните и маловажните битовизми, сходство на характери и предпочитания и общо казано гледане в една посока.

В.

С В. се познаваме от 3-4 години, запознахме се на рожден ден на общ приятел и към края на вечерта дойде да ми каже, че е силно впечатлен от факта, че пия и говоря като мъж, нищо че съм на 10 сантиметрови токчета, нося червено червило и 50-тарска рокля (нещо като: държиш се като пич, ама иначе си мацка). Частица от мен умира всеки път, когато някой дойде и ми каже колко съм различна и колоритна, честно! Не знам в какви пещери живеят тези хора, но ако аз съм им толкова атрактивна – не искам и да си представям как изглежда ежедневието им.

Та В. ме занимава основно с въпросите и проблемите си във Facebook – от това, че откакто откри, че имам ужким фешън блог ме пита какво да облече за всевъзможни поводи: парти с маски, вечеря в гъзарски ресторант с приятелката си, вечеря с шефовете си в неформална обстановка… и въпроси от типа какво да подари на майка си за Коледа (жена, която дори на снимка не съм виждала), какво вино да купи за подарък, кой филм да гледа довечера…

Редките случаи, в които се виждаме лавината от въпроси става невъзможна, а последния път вече премина границата на общите теми и заби в сферата на искреното и личното и споделяне на как имал тайна връзка и сега се чудел какво да прави, защото хем изненадващо открил, че много обича жена си, хем и тази новата много му харесвала, но имал усещането, че тя имала свръх-очаквания и виждала в него потенциалния си съпруг. Ами пич, откъде да знам как се държиш с нея и дали именно такова впечатление не оставяш в тази жена, например, ако мрънкаш колко си отегчен от официалната си половинка, някак си резервата започва да мисли, че има шанс за нещо голямо и истинско, освен това представи си, че тя наистина много те харесва и се е влюбила в теб? м?

В. мига на парцали, нещо не разбира, защото те се били разбрали още от самото начало, че щяло било да бъде само секс и забавление и нищо сериозно. Само че мацката за забавления, до колкото разбирам, е със статус single, т.е. има сериозна възможност да гледа на това забавление, като нещо предшестващо нещо сериозно, освен това откъде знае, че тя примерно не го харесва сериозно? В. е малко объркан и ме пита какво мисля. Обяснявам, за пореден път, че нямам как да мисля нещо за човек, когото не познавам. Той се впуска в описания, които са толкова сложни, мъгляви и хаотични, че нищо не мога да разбера.

Д.

С Д. сме приятелки от бесните ни пубертетски години. Минали сме през какво ли не, последните години не се виждаме толкова често, колкото ми се иска, но продължаваме да сме безумно близки. Д. заживя с по-голям от нея мъж, който въпреки разликата им от 5 години, сякаш е 50 години по-стар. Всичко започна като pitty fuck, като в последствие тя го съжали до такава степен, че заживя с него. Той беше самотен, наскоро изоставен от съпругата си, която се оказало, че му била изневерявала години наред с един от най-добрите му приятели, докато той си съдирал задника, за да й осигури високия стандарт на живот, който тя непрекъснато изисквала.

Та Д. се нанесе при него и този човек за няколко месеца разцъфна – отслабна, започна да спортува, започна да живее, казваше той – отново. После обаче се отпусна на течението и все по-рядко намираше предложенията й за пътуване през уикенда за вълнуващи ходенето на концерти и театри – за забавни, излизането с приятели навън и пробването на нови ресторанти – забавни и любопитни. Остави се на лежането на дивана вечер и гледане на елементарни talk-show-та по телевизора, докато тя седеше да си чете книги.

Д. наскоро ми сподели, че напоследък се карали нон-стоп и тя сериозно му казала, че не издържа така и мисли, че е най-добре да се разделят, а той й отвърнал, че ако го изостави ще се самоубие. И сега тя седи там – като емоционален заложник.

–

Мога да продължа, но рискувам това да се превърне в роман – обърканите връзки на заобикалящите ме хора и моя милост в ролята на човека с торбата със съвети и готови решения.

Моят морален компас е твърде простичък и в общи линии всички съвети, които бих могла да дам се свеждат до: прави всичко, което ти доставя удоволствие, старай се да не нараняваш хората, които обичаш, живей така, че да можеш да се гледаш спокойно в огледалото.

Останалото – как да се привличат мъже, жени, да се забиват по барове, да си бахти-якия-пик-ап-артист, как да гониш успех, пари и кариера, как да накараш някой да ти предложи брак за 5 дни, как да накараш някоя да ти направи свирка за 5 минути – оставям на специалистите!

p.s. снимките са от книга с тайник, която получих като подарък след премиерата на Връзки, на която така и не можах да отида. Познайте какво имаше в тайника?