Откакто споделих тежките си плажни мисли все търсех една снимка, която преди време видях в едно списание и коментирах колко е красива и естествена жената на нея. Мъжете около мен сбръчкаха нос, като един категорично ме определи като луда.

Днес най-сетне я открих!

Намирам тази жена за изключително красива – лъчезарна, усмихната, уверена в себе си, с мраморна кожа (дано не е благодарение на фотошопа!), леко нацепената кожа на корема, небрежно вдигната коса и лек грим = естествена. И макар да знам, че зад тази небрежна снимка може би стоят часове работа на фотограф, модел, фризьор и гримьор ми харесва. Освен това я харесвам, защото бих могла да съм аз на нея – или която и да е от приятелките ми. Харесва ми тази жена, защото е истинска – напук на наложените стандарти за красота и най- вече – сексапил. Харесват ми големите й бедра, отпуснатия корем и меките плътни ръце. Харесва ми, защото би ми било приятно да прегърна тази жена.

Помня коментара „Ти луда ли си? Тази е гнусна!“ изречен от мъж с посредствена външност и съмнителна лична хигиена, който с гордост заявяваше, че ще спи само с жени, които са достойно за Playboy. Пояснявам „ще“ защото също така се оплакваше постоянно, че никоя жена не му пуска.

Да се върнем на представите за красота в тихото ни ежедневие на жени, майки, домакини, любовници, сестри, приятелки, колеги и случайни минувачи на високи токчета по разбитите софийски улици. Красива си ако отговаряш на определени изисквания, които могат да ти осигурят корица на списание или приличаш на някоя известна личност, защото както знаем известните са модел не само за поведение, но и за подражание – визията, разбираш ли, в днешно време е много важна. Когато някой ми каже „много е важна визията“ търся къде да повърна, честно. Ами ако не отговаряш на тези изисквания? Ако си по-едра, по-висока, по-ниска, с по-малки гърди, с голямо дупе? Тогава какво?

Малко уточнение: има разлика между жена, която полага усилия и се грижи за здравето и външния си вид и тотално отпусната мърла. Еднакво валидно е за дебели и слаби – да спортуваш (или поне да правиш някакви минимални физически усилия), за да си във форма ти дава много – стойка, здраве, подвижност; да си оскубеш космите на краката и да обръснеш тези на мишниците е въпрос на чистоплътност, а да си сложиш поне малко грим е въпрос най-вече на себеуважение.

Има разлика между физически дадености, ген, конструкция и т.н. и откровен мързел. Убедена съм, че и Жизел Бюндхен не би изглеждала така, ако не бяха часовете фитнес и строгите хранителни режими, така че ако ядеш по една цяла торта на ден и прекарваш дните си на дивана и си обясняваш нещата с „ами така съм се родила“, значи имаш проблем. Принципно – воля, мързел, лакомия…

Пак се отплеснах, но тази тема е безконечна, пък и ми е близка до сърцето.

Но да се върна на снимката – толкова много ми харесва, че обмислям сериозно да си направя професионална фотосесия – в цялата си 65+ килограмова прелест, да си рамкирам снимките и да си окича хола с тях. И нека после някой дойде и ми обясни, че съм гнусна.

И понеже някак се чувствам длъжна да завърша с нещо мъдро и позитивно: обичайте се, момичета, такива каквито сте! Обичайте се и се грижете за себе си, носете си новите дрехи, високите токчета и спортувайте поне по 2 часа на седмица. И никога, ама абсолютно никога не правете компромис по отношение на хората, с които правите секс, защото си мислите, че сте дебели и друг не би ви харесал. Амин!

снимка: dailymail.co.uk