Сексът и градът отново върви по foxlife. И когато не мога да заспя и нямам по-забавно занимание го гледам.
Вчера вечерта с голяма изненада открих две неща:
1. все още, след толкова повторения има серии, които не съм гледала и
2. вече знам защо този сериал ми харесва. Не е (само) заради обувките, модата и прекалено женската тематика/гледна точка. Не е и защото откривам себе си в някоя от героините или защото пък историите им са ми (до болка?) познати. Защото си давам сметка, че има и по-големи кучки от мен, както и че страхът е нещо нормално.
Много е просто. Хубаво е да видиш, че има някой много по-гаден от теб, дори и това да е само героиня от сериал. Също така е хубаво да си припомниш, че хората правят грешки. Действа ободряващо да си припомниш, че никой не е абониран срещу страховете си. Никой не е перфектен и това всъщност е ОК.
Лошото е, че вече с приятелките ми не си звъним в полунощ, за да си споделим подобни открития, защото тези с деца и семейства говорят в часовете 9-21, а останалите не говорят вече с тези с децата и семействата за откритията си. Ето това също открих снощи. Не мога да се обадя в полунощ по телефона на най-добрата ми приятелка, трябва да изчакам сутринта, а тогава вече може да не е важно.
снимка: thingsiatethatilove.tumblr.com
* Emily – thank you for making this picture!
април 14, 2011
Абе, аз бих се изкефила да ми се обади, най-добрата приятелка посред нощите. Обаче проблемът е, че тя вече (защото и тя е с дете) не би ми се обадила, нито би се радвала да й се обадя… Е, за това си се имаме и си блогваме и туитваме в 1 и 5 през нощта 😉
април 14, 2011
виждам добре се разбираме 🙂
април 14, 2011
Колко познато 🙂
Надявам се, когато един ден съм „от другата страна“, все пак някой от време на време да ми звъни по нощите!
април 14, 2011
сега със социалните мрежи и блоговете е по-лесно – пишем си. но не заменя говоренето в полунищ