До сега все не намирах време да постна снимки от пътуването ми до Рим. А и всеки път, когато започвах да ги разглеждам – сърцето ми се късаше. Това е градът на моето детство, в който прекарах няколко години, може би най-важните. Когато отварях очите си за света. Имах късмета да живея в Рим в края на 80-те, когато все още не беше наводнен от толкова много туристи, боклук и навалица, а в същото време беше космополитно кипящо от живот място. В най-смелите си мечти си представям как живея в мансарда с изглед към Кампо деи фиори – площадът, на който са изгаряли обвинените във вещерство.
октомври 16, 2011
Пожелавам ти да ти се сбъднат най-смелите мечти 🙂
А снимките са прекрасни. Ще ми се някой ден и моите деца да прекарат най-важните години от детството си на място, каквото е бил Рим тогава.
октомври 17, 2011
Сега вече всичко е по-различно и Рим не е това, което беше. А и България вече е друга. Аз съм от поколението на „банани по Нова година“, а там когато пристигнах за първи път беше май и като видях бананите в магазина се разплаках от притеснение, че това е „Кореком“ и не можем да пазаруваме в него
октомври 16, 2011
с какво качваш снимки? имаш силна нужда да преразгледаш плъгина или просто да не използваш такъв. 🙂
а как ми се проходи на гости…
октомври 17, 2011
Качвам ги с insert photo 🙂 или там каквото е по подразбиране (и най-лесно), обаче ги качих в галерия и скапа работата…
На мен винаги ми се ходи в Рим