Подреждам едни снимки и документи по папки в компютъра преди да заспя и виждам, че според снимките ми последните 2 години ходенето по културно-масови събития е основно в Пловдив. Дали, защото това, което се случва в София приемам за даденост, дали защото Пловдив ми е любим град и там се чувствам хем като турист, хем почти като у дома си. Не знам.

Знам обаче, че и тази седмица сме се засили да ходим до Пловдив (дали ще ни се получи или не, зависи от една работна среща в петък сутринта), но четвъртък Виктория Толстой има концерт в рамките на Plovdiv Jazz Fest 2015 и много ми се иска да сме там.

Част от приятелите ми са от Пловдив и като така получавам често и вътрешна информация, един вид, като това, че в Пловдив има план, идея и цел и се работи в тази посока. Мда, вероятно – то така и изглежда. Нали помните, че ви бях писала как ходих на One Design Week  и на Дефиле на младото вино, а и на One Dance Week ходих – ама забравих да ви пиша. И всеки път бях супер-ентусиазирана и много въодушевена, а един-двама от троловете се опитаха да ми обяснят, че толкова се радвам, щото са ме завели на организирана екскурзия. Е да, ама не. Щото аз сама си се организирам всъщност по-често. И то с кеф. Защото ми харесва не само културно-масовата програма, ами и духът на Пловдив и как светят фонтаните в градинките и как като видиш някой от администрацията (с когото са те запознавали и преди) и го поздравиш и почнеш да разпитваш какво ново – той или тя ти отговарят, а не те подминават надменно вирнали носове, защото имат по-важни дела, а ти си прост турист и ако искаш да знаеш нещо – иди в информационното бюро и питай там. Нищо, че си говориш със зам-кмета и вероятно е последна грижа да ти отговаря, но щом зам-кмет по културата и ти го питаш нещо свързано с разкопките или фестивалите – той ти отговаря, а не те препраща на секретарката. (аз съм политолог и такива неща ме впечатляват, чисто в професионален, не само в човешки план!)

Това, което ми харесва в Пловдив е, че хората вярват в плана и добрите намерения на тези, които искат да наложат промяната. И сега, когато пред-изборна, изборна, след-изборна и всякаква друга активност тресе страната си мисля: дано само Пловдив да не разбутат! И тоя дух, дето го има в Капана, и малките работилници и кафенетата и заведенията и изметените улици, и разкопките сред които няма тухлички и плочици като за модерно жилище – ако може, не ги разваляйте!