Когато ти предложат да караш чисто нова Renault Clio с пълен резервоар за цял уикенд и да отидеш с нея където си поискаш какво правиш? Ами намираш си шофьор, това правиш!

Ръчният ми багаж за уикенда се вмести в чантата ми Bogdanin Brothers и съм безкрайно доволна от минимализъма, който постигнах!

Не шофирам – не защото не мога, а защото не искам. Освен това на едно пост-tbb (сбирка за по бира на хората от Twitter) ми откраднаха портмонето с документите, незнайно защо вътре ми беше и шофьорската книжка, която след това не си и направих труда преиздам.

Аз съм страстен пътешественик, посредствен навигатор, но пък правя чудесна компания, избирам добра музика и при специални заслуги нося домашна баница или мафии за из път. Освен това си имам щатен шофьор – Александър!

И така – разпределихме Ади на бабиндом, метнахме се на малкото червено бижу и отпрашихме за един уикенд в Пловдив, където се отдадохме на пиене на кафе, ядене гурме преживявания, обиколки на града, гледане в мълчание в хоризонта, наваксване с разговори, обиколка по изложби – хванахме One Architecture Week и за финал – катерене до Асеновата крепост.

Изобщо базисни удоволствия: добра компания, храна, вино, интересни неща за разглеждане и природни красоти. В общи линии стигнахме до заключението, че като мотото е #PassionForLife #passionforclio #cliopassiondrive – трябва да се отдадем на страстите си и ние, един вид.

В ролята на DJ

И сега малко за колата: аз покарах, на един празен паркинг, за да усетя като как е; Александър остана доволен, на отиване минахме по магистралата, на връщане избрахме подбалканския път заради драматичната красота при залеза – чудесно беше! Renault Clio е автоматик, кара се супер-лесно, има система с камери за паркиране, вградена навигация и особено важно за мен – много добра аудио система – Bose, като освен с традиционното кабелче – можеш да си пускаш музика от телефона с Bluetooth.

Тъй като повозихме малко и Ади с Clio-то, нейните коментари се сведоха горе-долу до: защо не ти я подарят? Ти ще се снимаш непрекъснато с нея и ще пишеш много, айде да ти я подарят! Удобна ли е задната седалка, имаш ли място, какви са впечатленията ти? – всички тези въпроси останаха висящи, защото щом ще връщам колата – значи няма да ми каже. Това е положението!

Renault Clio е малка, удобна и много маневрена градска кола, наистина е супер-дамска и кукленска, макар, че според Александър (който разбира от техническия аспект на нещата, а не пропада по цвят и форма, като мен) колата не е само дамска, а е чудесна семейна градска кола с достатъчно екстри и комфорт. Моята забележка беше, че багажника може да е една идея по-голям, но реално за градско, пазар и кратки пътувания – и този е ОК.

Направих огромна грешка, като видях колко лесно се шофира и маневрира тази кола и най-вече подлъгана от въпроса: „такава кола искаш ли да ти вземем?“ гръмко да обещая, че ще си извадя отново книжката и отново ще се пробвам да шофирам. Официалната версия е, че последните 2 месеца бях мега-гига заета, но след седмица по-времеотнемащите ми ангажименти приключват и ще се наложи да се заема с изпълнение на обещанието, да видим дали, кога и каква кола ще подкарам.

Имаме и малък комикс:

-не можеш да караш, нямаш книжка! -няма да карам, само ще я преместя малко

-е, тръгваш ли? -чакай малко, тук нещо имам, да оправя….

-е, кога ще тръгнеш? (нервен поглед) -готова съм, тръгвам!

-чакай да си сложа слънчевите очила, че слънцето много свети!