На втория DiVioTaste, който още се провеждаше във Военния клуб, където беше повече от ясно, че вече е прекалено тясно за всички желаещи, в един момент Яна ме подхвана да ми покаже какво в никакъв случай не трябва да пропускам.

И ето така, сред много дамски чанти и лакти забити в бъбреците открих Orbelus. На една маса, в един ъгъл, с няколко бутилки за които се редяха твърде много хора и малко пояснителни брошури, че виното е органично. Още я помня първата глътка, честно!

И ето така, няколко години по-късно, в Ботаническата градина в София, след един дъждовен и мрачен ден се озовах на едно от тези събития, заради които си казваш: господи, има смисъл да се живее в този град!  Много вино – за мен най-вече розе, което обожавам (за някои от нас може би една идея повече, от колкото позволява добрия тон), страхотната храна на Grape Central и обичайните заподозрени. И така почти до полунощ – но това, защото съм с връзки и познавам правилните хора!

Всъщност няма дави пиша много за вината – отидете да си ги пробвате, освен това напоследък пак съм пристрастна и пия основно бели и розета, а червените на Orbelus (особено има един Мелник, който може да те разплаче!) изобщо не са за подценяване! Така че продължавам в снимки: