Покрай смяната на блога януари-февруари доста текстове зависнаха, изчезнаха и т.н. Сега 2 думи за българското кино – без претенции, чисто любителски, като краен потребител. Когато стартира Netcinema получих покана да гледам безплатно първия филм качен на платформата и да споделя коментар. Малко се забавих, но пък за това сега ще споделя повече натрупани мнения.

Платформата според мен е идеална – особено ако ти се гледа роден филм, не ти се сваля от торенти или сходни и не знаеш от къде да си наемеш/закупиш DVD със същия. Освен това филмите са по 2,40 – което е има няма 1 кафе.

Александър имаше някакви технически коментари по качеството и до колко е HD, но в крайна сметка гледахме филма, прехвърлихме картината от компа на екрана на телевизора и засече само 1 път. Плюса на цялата работа е, че имаш достъп до филма 12 часа, т.е можеж да превърташ и да гледаш избрани сцени – удобно е.

От тогава насам гледах Дзифт със сестра ми – идеално занимание, седнали по турски на дивана с пуканки и вино. Освен това можеш да спираш на пауза и да превърташ напред-назад колкото си искаш.

Това лято планирам да гледам и други филми в условия на пътуване и придвижване на различни места, надявам се връзката да е добра и гледането да е така добро както до сега.

Сега за Love.net – първо – защо на Рада са й дали толкова малка роля? Второ – Диляна Попова се справя чудесно и не мога да разбера защо толкова много хора не я харесват като актриса. Трето – имаше едни много тегави и протяжни сцени със Захари Бахаров – в които той нещо мисли, пише, гледа, глас зад кадър…, на които аз се разхождах вместо да използвам паузата. Четвърто – тегавите и протяжни сцени изобщо ми бяха странни като за филм, по-скоро ми се връзват като за ТВ сериал. Пето – на Христо Шопов и телефонния указател да му дадат да рецитира, пак ще има по какво да се точат лиги – честна дума!

Обичам да гледам филми, може би както повечето хора и си имам силно изразено лично мнение, донякъде може би повлияно от факта, че повечето филми, които гледам напоследък са американски. Харесвам идеята, че има и се правят български филми, че има български звезди и изобщо, че се копира целия този шум с публичност, премиери и всякакви ненужни подробности около самите филми. Понякога ми липсва усещането за реалност, докато гледам тези нови и модерни ленти – може би защото актьорите играят като в ТВ театър, може би защото българските режисьори имат такъв маниер на снимане – не знам, но понякога е малко тромаво за гледане. Като зрител си пожелавам повече интересни филми и динамика за в бъдеще.

pics: themovielove.net