Много се каза и най-вече много се изписа за MyKi (GPS тракер с аудио връзка, който работи със СИМ карта): така сме ограничавали децата, не сме показвали, че им имаме доверие, третирали сме ги били като роботи…

Те, днешните деца, са си роботи, ако питате мен – така или иначе! А това, което аз открих е, че всъщност тази джаджа заменя няколко и им освобождава ръцете – буквално!

Накратко за MyKi: това е продукт на Allterco Robotics, работи със СИМ карта, изглежда като нормален детски ръчен часовник, позволява да виждате в реално време къде се намира детето ви (GPS тракер), има функция за запаметяване на телефонни номера и за получаване на входящи обаждания, има аларма/будилник, както и SOS бутон, който детето може да активира при нужда – т.е. часовникът/телефон почва да звъни на 3-те най-важни номера, запаметени в картата, докато не се свърже с някой от тях.

Повече за MyKi, както и цени можете да научите ТУК.

Забавих се ужасяващо дълго с това ревю, но чаках търпеливо Ади да благоволи да каже мнение от първо лице. Поради пред-пуберска редовна смяна на настроения – това не се случи. Имам нещо като обещание, че когато реши (да се чете: от след 5 минути – до края на света) ще напише ревю в собствения си блог, който от доста време събира виртуален прах.

Ади си беше поръчала MyKi за подарък за именния ден, края на август, но поради колосална издънка – остана както без него, така и без каквито и да е други подаръци. Впрочем без подаръци от мен и баща си остана и за рождения си ден, а за Коледа вероятността да получи нещо клони към 1 от 10. Както и да е, въпросът е, че е нещо което много искаше и излизаше с всякакви доводи: колко е яко, колко е полезно, колко е удобно, колко е важно. Отначало приемах всичко това за детски каприз, но след като порева малко когато не го получи за именния си ден и се успокои започна да говори с реални доводи: когато спортува, ходи на тенис, кара колело в парка – за да носи телефон със себе си се налага винаги да има чанта, раница и т.н. – а с MyKi няма нужда; да се обадиш по спешност по телефона отнема много повече време, отколкото от MyKi, телефонът можеш да изпуснеш, да падне, да се счупи – а часовникът ти е на ръката!

Всички тези доводи всъщност не са никак малко, но аз открих един много по-важен и смислен: махаш едно устройство с екран от ръцете на детето и му връщаш обратно времето, което губи ежедневно в цъкане във Viber, чатене в WhatsApp, постване на снимки и клипчета къде ли не, игра на игрички, които варират от ниво за такива за полу-идиоти до наистина занимателни. В общи линии това беше най-важното за мен: съкратихме времето за търкане на екранче търкайки диванче – както ние с Александър определяме времето, в което хлапето си играе на игрички, защото всъщност именно това прави: с малките пръстчета цъка нон-стоп, докато малките очички дори забравят да мигат.

Защото за какво са им телефоните на децата, всъщност? За да се обадят на родителите, че са се прибрали от училище, да се обадят на класната, че са болни, за да се обадят от време на време на някое приятелке и да се разберат кога ще се видят и ще играят. Децата в днешно време почти не се виждат, почти не си играят – те цъкат и чатят, разменят си клипчета и снимчици, а не прекарват време заедно.

Всъщност ако знаех колко повече време за нещо смислено ще има Ади, не знам дали щях да съм толкова строга и вероятно щеше да си получи часовника-телефон, както тя шеговито го нарича, още за имения ден. Това дълго време ще остане един от най-смислените подаръци, които е получавала и съжалявам, че не съм го направила аз!

p.s. MyKi ни беше предоставен от Мтел в комплект с тестова карта.