Разхождайки се по софийските улици трудно виждам обявите, афишите и рекламните плакати. Защото са прекалено много и залепени буквално един върху друг. Харесвам когато лепят плакати един до друг, така виждам една голяма брандирана стена и мога да фокусирам лесно.
Днес видях налепени по този начин плакати за Elevation 2011 в Разлог. За феста друг път, най-добре след като отида лично, за да имам впечатления и снимков материал.
Друго се сетих когато видях плакатите – за един филм от моето бясно детство. Или по-скоро ранния ми пубертат.
My So-Called Life е сериал излъчван с кофти превод и по българската телевизия – не помня канал, но с оглед на ограничения избор е било или Първа програма или Ефир две. Сетих се за този филм, защото там участва Джаред Лето, вокалът на 30 Seconds to Mars. Сюжетът на филма е предсказуем – доброто момиче се влюбва в лошото момче. Тя е Клеър Дейнс, той – Джаред Лето.
Грънджът на гребена на вълната, ризите на карета, дългите мазни коси, разпраните джинси, развисените тениски, Dr. Martens, боядисаните коси, вечерните часове и много други неща типични за онази идиотска и крехка възраст – пубертетът. И така един плакат от 2011 ме върна някъде в 1995.
снимки: imdb.com, last.fm, elevation.bg
април 20, 2011
Ааа, Анче, по Нова телевизия вървеше. Някои тогава бяхме сигурно в девети-десети клас. 🙂
По Нова някога купуваха читави модерни сериали – този, Випуск ’96, разни готини английски…
април 20, 2011
Излагация! Дори не помня, че вече имаше Нова ТВ. Обаче за този сериал си седях вкъщи залепена за дивана, а после с моята приятелка правехме разбор по телефона. Едни Радини вълнения бяха тогава… ще да сме били и ние 8 или 9 клас. По-скоро 9-ти, че 8 бяхме и двете в нови гимназии и имаше само учене и драма, никакви вълнения…