Попаднах на Lora Gene един ден, докато безцелно бродех из софийския център и харесах едни нетипични изчистени витрини на Солунска, в тотален разрез с всичкото кич на весената, дал си среща на и около Витошка.

Влезнах, разгледах и колкото и да ми харесаха изчистените линии, с моята физика едвам се наврях в повечето модели. Търпеливо продавачката ми помагаше, вадеше, прибираше и не коментираше. Накрая, като видя колко съм вкисната, от факта, че очевидно няма да си купя нищо, спокойно ми каза: чакаме още модели, ще дойде и вашият. И така – на следващото влизане се сдобих с риза! После мярках Lora Gene във Fashion days, после магазинът на Солунска затвори и повече нищо не знаех за марката.

Е, Лора (която впрочем е мега-яка мацка!) е изнесла бизнеса си извън България, защото тук пазарът е твърде малък и потребителите на мода чисти линии, семпли кройки – т.е. minimal са също толкова минимални. Тук ще вкарам и семейното ни убеждение, че масово българският поробител е логоман и ако не му свети на дупето лого D&G или не му блещука Gucci, Guess или друго световно известно име на напращялата гръд – то за какво да се пъне да инвестира повече от 5 лева? Малко се отплеснах, пардон!

И така – преди 2 седмици бях на гости в ателието на Лора, като защо се срещнахме и прекарах 2 часа в гледане, ровене, мерене и импровизирани снимки на улицата – ще разберете след празниците! Лора е от този тип силни, уверени в себе си и напълно знаещи от къде и два и къде отива жени, че всякакво помпозничество и излишна любезност излитат през прозореца за около половин минута. Лора има характер, характер имат и дрехите, които прави – или можеш да ги облечеш и да се чувстваш сякаш са ти втора кожа или не – по аз така го усетих. Има величествени и вечни модели сака, както и модели с много модерен прочит, без това обаче да бъде задължаващо.

Пожелавам си да се върне с магазин отново в София- ако не скоро, то поне някога…

p.s. всички снимки – с телефона, Sony