Последните няколко седмици започнах да се движа повече – първо възобнових практиката с ранното ставане и йога с телевизора, а миналата седмица ходих по един път на пилатес, комбинирана гимнастика и фитнес с инструктор (горкия човек, стопих му нервичките!) – за да открия какво ще ми допадне най-много. Следващата седмица ще пробвам на самба аше и боди-фит-йога. Ако успея да убедя Александър бих тръгнала отново и на салса или танго.
И преди да ме попитате: не, не искам да отслабвам. Странно но се харесвам такава каквато съм правопропорционално на годините си. Т.е. на почти 70 кг. и 36 години се харесвам много повече, отколкото се харесвах на 56 кг. и на 25 години.

По повод на харесването да ви обърна внимание на нещо, което Събина писа тези дни за The Nu Project – проект, в който и аз съм влюбена: накратко това представлява набор голи снимки на обикновени, неизвестни и истински жени – без грим, без фотошоп, но пък за това с големи дупета, целулит и всичко, което си имам и аз. Проектът ще се превърне в книга, която може да се поръчва от сега.

А сега да се върна на себе си – в крайна сметка този блог е за мен и всичко трябва да се върти около моята обемна и шумна особа. Та започнах да се движа по-интензивно, защото има огромна разлика между това да бъдеш едра, curvy, дори пълна – и това да бъдеш отпуснато желе. В следствие на заседналия живот, който водя напоследък заради естеството на работата ми – на бюро! и забавянето на метаболизма с възрастта си давам сметка, че имам нужда от значително повече движение, за да поддържам някакво сносно ниво на тонус и енергичност. Освен това последните години пролетната умора ми се стоварва като парен чук на главата, за това реших да се преборя с това състояние с повече движение.

Този път реших освен йогата с телевизора да вкарам и малко групова гимнастика с учител/треньор и повечко кардио за разнообразие и за да давам на тялото си различни натоварвания. С прискърбие забелязах колко е спаднала способността ми да издържам на натоварване и колко лесно се задъхвам. Но пък със задоволство установявам, че изобщо не ми пука да си джиткам по тесните клинчета и късите тениски из фитнеса, докато едно време се криех под едни фанели като чували. Всъщност хубавото на това да правиш гимнастика, йога или фитнес е, че не ти трябва кой знае каква екипировка, освен ако не искаш да правиш модно ревю, естествено. Трябват обаче удобни обувки и удобно бельо, иначе се получава като в песента на Малкълм Макларън Something’s Jumping In Your Shirt:

Оказа се, че последната година съм се съсредоточила върху високите токове, платформите и жартиерите. Единствените спортни обувки, които притежавам са маратонки за тенис, обувките ми за трекинг и планински разходки и гуменки. При бельото положението е трагично – оказва се, че с обикновен сутиен по-енергичното движение е борба с презрамки, закопчалки и т.н.

Никога не съм си представяла, че ще го кажа, но спешно имам нужда от съвет откъде мога да си намеря (по възможност магазин, а не онлайн такъв и на прилична цена) маратонки и сутиен за спорт. Очаквам и разчитам на вашите съвети и коментари, сериозно!

Също така приемам и съвети за режими за физическо натоварване, тренировки, инструктори, зали, фитнеси и т.н.