Хелън Мирън е почти на 66. И е страхотна по начина по който носи възрастта си естествено. Не съм ровила из интернетските клюкарски места и нямам идея дали има пластични или естетични подобрения, но на пръв поглед изглежда, че няма. Имам нужда от една такава жена на фона на ботоксовата джунгла около мен, за да си припомням, че всъщност да остарееш е нещо нормално. Да си носиш бръчките с гордост обаче е все по-демоде.

Харесва ми бяло-русата й коса, бръчките, петната по кожата. Харесва ми татуировка на ръката й, чийто контур времето е размазало. Харесва ми стойката й, усмивката й и гордата осанка.

Харесвам ролите, които изпълнява (The Passion of Ayn Rand, Inkheart, The Queen, Calendar Girls, The Roman Spring of Mrs. Stone…). Ако някой ден застана гола пред обектив, то ще е само заради истории като тази от Календарни момичета (да, чвучи като клише, знам). Хубаво е да видиш, че все още има актриси, които са истински, които играят героини подходящи за възрастта им, а не замръзват на 32 до края на живота си. В моя живот има само 3 жени над 50-те, които носят възрастта си с гордост и продължават да са жизнени и елегантни. Носят ярки цветове и кожени дрехи, смели аксесоари и странни чанти – но са само три. А как ми се иска да са повече.

Харевам Хелън Мирън и колието й безопасна игла, рокерското яке с навити ръкави и роклята на леопардови шарки (Dolce & Gabbana). Попаднах на тези снимки, докато търсех отзиви за римейка на една от любимите ми комедии и сега нямам търпение да гледам новата версия на Arthur, макар видаги да съм скептична към новите варианти на класическите филми. Препоръчвам горещо оригиналният Артър с Дъдли Мур и Лайза Минели, чиято е великата фраза „На света има прекалено много момичета и твърде малко принцове“.

снимки: zimbio