Goodbye, Amy

От неделя, 24 юли 2011 6 Връзка 0

Когато прочетох за смъртта на Ейми Уайнхаус за съжаление не се изненадах. След припаданията й на сцените, отменяне на концерти, поради злоупотреби с алкохол и наркотици, напред-назад от клиники… Въпреки, че според много хора е била пример за бял боклук, аз я харесвах и ето какво ще запомня от Ейми Уайнхаус: с музиката й и с линията, която направи с Fred Perry

When I read about Amy Winehouse’s death I was not surprised, unfortunately. After the long sequence of passing out on stages, concerts cancellations do to her abuse with alcohol and drugs… Despite the fact that according to some she was an example for white trash, I liked her and this is how I’d like to remember Amy Winehouse: with her music and with the line she designed for Fred Perry

pics: huffingtonpost.com and fashionmag.us

6 Comments
  • Miss Vendella
    юли 24, 2011

    Mn mi e tyjno….tq beshe unikalen talant…za jalost obache narkoticite i alkohola ubivat…. vse oshte ne moga da povqrvam dosta mi e typo…..

    • Ана
      юли 24, 2011

      Според мен е тъпо човек съзнателно и доброволно да си пропилее живота по толкова глупав начин. Нелепо е млад човек да разруши живота си по такъв абсурден начин.

  • kathryn
    септември 14, 2011

    Още докато беше жива и за съжаление, скорошната и смъртта беше, много вероятна, все се питах, кое е за предпочитане: талант, на цената на самоунищожение или съществуване без талант. Защото нещата много често вървят в комплект и само много чувствителните души могат да звънят от всеки полъх на вятъра. А звъна на нейната душа се трансформираше в едни от най-вълнуващите текстове и звуци.
    За себе си продължавам да се чудя, кое бих избрала. Великолепната й музика последвана от преждевременна смърт или липсата на огромното удоволствие, което песните и ми носеха и един жив и здрав непознат.
    Макар, ранната й смърт да събуди у мен егоистичен яд, изписах толкова нещо, за да кажа, че няма как живота и да е пропилян.

    • Ана
      септември 14, 2011

      Сложно е да се каже в едно изречение. Но според мен зависимостта е болест и трябва да се лекува като всяка друга. Ако човек иска наистина да живее – трябва да намери сили да се пребори с демоните си, не мислиш ли? Иначе е много лесно и просто, като и доста безсмислено…

    • Kalyn
      октомври 8, 2011

      This piece was cgonet, well-written, and pithy.

  • kathryn
    септември 14, 2011

    Можем една такава дълга и завъртяна дискусия да подхванем, че…не ти е работа 🙂
    Бесмислено – Не приемам и миг човешки живот, както и да е изживян, за безмислен. Или поне се опитвам да мисля по такъв начин.
    Лесно – няма как да знам. От моята, вероятно и твоята камбанария, абдикирането от живота, може и да изглежда лесно. Как обаче се чувства абдикиращия, не можем да знаем наистина. Колкото до Еми, подозирам ,че никак не й е било лесно, иначе нямаше да се стигне до което се стигна.
    Зависимостта – болест е, категорично и някои даже твърдят, че могат да я лекуват. Могат ли обаче да излекуват поводите за възникването на зависимостта. Силно се съмнявам.
    С горния пост, явно неуспешно се опитвах да кажа, че според мен в повечето случай големият талант върви ръка за ръка с голяма драма. И точно драмата е което го подхранва, да се изявява. Малко са щастливите гении в изкуството, за които аз се сещам.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *