Срещата на нови хора и най-вече, такива решили да правят нещо хубаво, качествено и смислено е най-безценното преимущество на този блог. Всичко останало е странни разкази, малко суета, сарказъм, нещо като мода – всичко обилно полято с вино!

Но има моменти и хора, които преобръщат всичко, което правя и ме карат да се старая повече в начина, по който представям ежедневието и новите открития.

Днес искам да ви разкажа за Ани и Роберто, които стоят зад фантастичните дървени ръчно изработени очила Clandestino Veneto.

И така – в един много дъждовен ден, преди 2 седмици се замъкнах в един офис в центъра на София, за да се запозная с творческото дуо зад Clandestino Veneto. Отдавна съм свикнала да не очаквам нищо и да не отивам предубедена на срещи, а да оставям нещата да се развиват от само себе си. И така, освен както вероятно предполагате множество страхотни модели слънчеви очила и няколко великолепни диоптрични рамки, пред мен се изправят двама млади хора, които са решили, преосмислили, преобърнали и пре-построили живота си с двете си ръце, един разкошен 5годишен малчуган и едно куче, с което се сприятелявам от първо подушване.

Като оставим настрана киселия ми характер и тежкия ми сарказм, аз съм силно емоционална и леко ревлива леличка, която би направила всичко, за да помогне на двойка скромни, но амбициозни, кадърни и сръчни млади хора да получат повече внимание.

Е, подготвени сте – очаквайте напоително напомняне цяло лято, пък и не само, за очилата на Clandestino Veneto. И за да съм по-конкретна, ето ви 5 причини, поради които си струва да ги изберете:

1-ще помогнете на една млада двойка, която развива бранда си с ентусиазъм, а не на поредната корпорация

2-идеята да се произвежда каквото и да е от био-разградими и устойчиви материали не само ми харесва като теория, а напълно подкрепям на практика, защото капацитетът на тази планета не е разтегателен – за използваните материали можете да научите тук

3-модерен дизайн + класическа функционалност – т.е. хем са модерни тази очила, хем са ужасно удобни, без да са излишно изчанчени

4-стъклата са много добри, аз имах възможността в тези 2 седмици да нося няколко тестови модела, като определено по нищо не отстъпват на очилата ми Ray Ban или Polaroid, които обичайно нося

5-отличаваш се от масата хора, носещо пласмасарки или очила с огромни лога и преминаваш в една по-отбрана и елегантна група хора. Това го оставих за накрая, защото не винаги суетата трябва да е водеща, но уви – в такова време живеем!

Скоро очаквайте още снимки, за които си играх миналата неделя да сглобявам малки сетове, които да представят настроението, което всеки чифт ми донесе! Тези са дело на Александър, който определено няма шанс да бъде официалния фотограф на блога 😉