Този пост трябваше да бъде за това колко е як новият Huawei Mate 20 Pro, на чието представяне бях преди няколко дни и да ви похваля качествата на Leica камерата, показвайки ви тези снимки, които са направени късно вечер, на оскъдна светлина, а „моделът“ не спря да се хили и да се движи (беше студено!!!), но въпреки това се получиха чудесно и ето ги тук – без каквато и да било обработка.

Но някак си роклята ми, с която се сдобих миналата седмица от българския бранд (нов за мен) Lila Style House, се оказва около 100% по-фотогенична от мен. И колкото и усилия да полагам последните няколко дни да пиша за телефон – все роклята ми е в главата, а този файл стои на draft на десктопа. Ще покажа и разкажа повече за Huawei Mate 20 Pro, когато го тествам, но сега искам да се върна към тази вечер, в която се забавлявах неочаквано повече от обикновеното и след кратка дисекция на случилото се успях да формулирам отговора на въпроса защо: защото се чувствах ОК и можех да се фокусирам върху случващото се, върху хората и разговорите, защото настроението ми беше в унисон със самочувствието ми и успях да натикам умората, стреса и притесненията за няколко часа в тъмен ъгъл, за да се порадвам на живота и неговия блясък.

Не знам колко мъже могат да се припознатият в образа, който ще опиша, но не познавам жена, която да не може: изморена си, под напрежение, детето ти не те оставя на спокойствие и за 2 минути, докато се приготвяш за излизане, изоставаш със 100 задачи, телефонът ти звъни през 5 минути, а трябва да се изкъпеш, облечеш и гримираш и да излезеш в добър вид и искрящо настроение, за да отидеш на събитие. Обикновено изливаш облечена в някакви дрехи тип „колкото да не е без хич“, някакъв грим и точно 0 самочувствие и настроение и колкото и да се кълнеш в принципа fake it till you make it, цяла вечер вътрешно страдаш и нямаш търпение да се прибереш и да се сгушиш под одеялото на дивана с книга, която да те пренесе на едно по-добро място (зависи какво четеш, нали).

По-умни хора от мен са го казали: dress for the role – дрехите ни влияят на настроенията, на желанията, на емоциите и най-вече на самочувствието. Малко ми трябва да се стегна, дори когато съм супер-мега-гига изморена, но да се почувствам наистина добре – това е друга тема и в повечето случаи се иска повече време и усилия. Усмихвам се, ама вътрешно умирам. Клише, но факт: дрехите ми помагат да се чувствам комфортно, сигурно и тотално ОК със себе си и околните, особено в моменти, в които съм под стрес. Когато съм ОК със себе си се фокусирам върху момента, случващото се, разговорите, работата, каквото-и-да-е-там-нещото. Когато не съм ОК със себе си – се отдавам на overthinking и вътрешна самокритика и в общи линии – изпускам момента.

На пръв поглед факта, че съм отишла на събитие и този, че съм си облякла новата си рокля – нямат нищо общо. Но когато се окаже, че роклята ми се съчетава идеално с почти всичките ми обувки, чанти и връхни дрехи, а комбинацията дантела + велурен ботуш над коляното + рокерийка + закачлив клъч + червено червило се окаже не само добра, ами успееш да я постигнеш за по-малко от 5 минути и се почувстваш като чисто нов човек. Всичко това не само направи настроението ми ОК, ами направо ме зарежди с енергия и се отразява на всичко останало, което и се случва, правя и на ситуациите, в които участвам.

Капанът на личния блог, особено с някакъв лайстайл елемент е, че колкото и да се старая да напиша нещо полезно и да снимам нещо интересно, не постигам толкова голям ефект, както когато грея със собствената си физиономия в заглавните снимки на постовете. Следя си статистиките, не си го смуча от пръстите! Истината обаче е, че напоследък рядко съм в кондиция да бъда снимана, не ми се позира и тотално не ми се занимава да се гримирам, обличам и влизам в роля. Тази конкретна вечер обаче изобщо не беше така и въпреки, че основната идея беше да акцентирам колко е яка камерата на Huawei Mate 20 Pro, в крайна сметка ако не бях на кеф, каквото и да бях облякла и както и да се бях гримирала, щях да се спихна тотално и изобщо нямаше да ни се получи толкова весело и снимките никога нямаше да видят бял свят.

Помолих Касчийски да ме снима, защото има Huawei Mate 20 Pro и щеше да е тъпо от събитие на Huawei да постна снимки направени с моя телефон:

После се включи Илия:

А докато аз кифлеех на терасата, Момчил ни снима от вътрешната страна на прозореца:

Мястото е The View и е доказано едно от instagramable местата в София, идеално е за снимки.

Може на някого да прозвучи посредствено, повърхностно, meh клише, но има дни, в които определено имам нужда от дреха, която да ми осигури едновременно комфорт и удобство и да ми предостави добър външен вид за 0 време.

Точно в тази рокля се влюбих от пръв поглед, поради ред причини: обожавам дантела и намирам, че подчертава характера ми (предимството да си на 40+ е, че дрехите не ти подчертават само фигурата, а ако ги носиш умело – индивидуалността и характера, йей!); практически е 2 в 1: горна дантелена рокля и долна рокля тип комбинезон, изработена от изключително плътна 100% коприна, която може да се носи самостоятелно; става както за вечерна и елегантна дреха, така и за парти. Избрах я за предстоящо пътуване, следващата седмица, по време на което с Александър ще имаме две официални вечери и няма шанс да мога да сложа 2 цели костюма в ръчния си багаж, така че се налага да избера нещо компактно, което не се мачка лесно и в същото време е достатъчно ефектно. Плюсът на дантелата е, че прикрива долния пласт на роклята и не се мачка, а дори копринената рокля да има гънки, няма как да си проличат и да се видят, за това не за пръв път залагам на дантелена рокля, когато пътувам.

Същата рокля Lila може да намерите и в бяло, ето ТУК, а най-хубавото е, че можеш да избереш с каква долна копринена рокля да комбинираш, като черната има 2 опции за дантелен кант: чисто черен и комбинация черно и зелено. Аз избрах черна рокля от 100% коприна + черна дантела, за да мога да я нося самостоятелно или в комбинация с други дрехи.

Не се бях радвала и вълнувала от доста време насам за дреха. Преосмислям покупките на бързооборотна мода и конфекция и определено ми доставя много по-осмислено удоволствие да купувам от малки, независими брандове, особено когато са български и знам, че покупката ми не е само индивидуален акт на консумеризъм, но и подкрепа на нечий бизнес.