Забавната част на блогърстването е и факта, че те въвличат във всякакви инициативи – местни, международни – изобщо не е скучно. Този месец Джесика Алба и нейните стилистки Емили и Мерит, подкрепени от Braun, чието лице е г-жа Алба, отправят предизвикателство за следване на определени тенденции – като акцентите са разбира се върху това, че ако имаш перфектна кожа – можеш да си покажеш краката винаги.

Аз, от друга страна, на моята преклонна възраст от колосалните 38 години и дълбоко убедена, че в градска среда да носиш панталони/поли над коляно след 35 не е проява на добър тон (освен ако нямаш крака като на 20 годишна, а аз познавам точно 3 такива жени). И така – попрегледах тенденциите – буквалното им следване за мен би било абсурдно – нито притежавам нужните артикули, нито смятам да ги закупувам, а още по-малко мисля, че бих могла да ги нося. Но бих могла да си направя лично предизвикателство, нали така?

Ето, например вчера отидох на фризьор и след 2 часа и половина си тръгнах с нов цвят и нова подстрижа – по-голям Beauty Challenge от това – здраве му кажи! Забележка: и цветът и промяната в прическата не са кой-знае колко драстични, но аз си ги броя за промени!

И сега – ако приема това предизвикателство, т.е. да споделям какво правя мога а) да „редактирам“ най-сетне гардероба си и да раздам и подаря каквото не нося и б) да променя навика си да нося все едни и същи аксесоари и да започна да разнообразявам и по този фронт.

Изобщо двоумението ми днес е има-няма от световен мащаб, нали – ужас! Защото реално аз имам 2 основни стила на обличане – рокли или поли + ризи/блузи – с леко залитане към 60-те и тесни панталони с развлачени горнища и раирани ризи. Т.е. елегантно тип примерна госпожа, а в останалото време – пънко-нема-да-зайде, лекинко.

Така де, цялата работа е, че може би ми е дошло времето да преосмисля съдържанието на гардероба си, а „предизвикателството“ е добър повод!