Напоследък блогването не ми се получава много добре – почвам да пиша едни фермани, които оставям на втората страница и все не ми остава да допиша или допреведа.

Напоследък обаче отново слушам много музика – обикновено докато работя. За това днес споделям една от любимите ми изпълнителки – Joni Mitchell и албумът, който бих взела с мен на пустинен остров: Blue от 1971 година.

Гласът й и точно тези песни ме лекуват винаги, независимо от какво страдам.

снимка: photomusik.tumblr.com