Миналата седмица имаше поредица събития с участието на Дейвид Бабич, генерален мениджър и трето поколение собственик на Babich wines. Babich миналата година празнуваха 100-та си годишнина, а Bibendum, които ги предлагат на родния пазар пък отбеляза 10 години присъствие на вината в България с множество инициативи, които включваха споделяне на винени истории и един конкурс с много награди (а кака ви беше в журито).

Миналата седмица пробвах 13 вина, под ръководството на Дейвид Бабич в Grape Central. Да дегустираш вино организирано е винаги за предпочитане поради няколко причини: първо научаваш нови неща за отглеждането на лозята и производството на виното, което ти помага да разбереш по-добре процесите и да знаеш какво стои зад конкретни аромати, които харесваш; защото да общуваш с хората от „винения свят“ е приятно и лесно – освен това винаги можеш да питаш и всеки ще ти обясни с желание и готовност; защото на този вид дегустации се върви от по-лесните вина към по-сложните и можеш много ясно да усетиш градацията.

Никога няма да придобия увереността да описвам вината по тертипа на винените издания, защото нямам нагласата за достатъчно подготовка. Но пък за това обичам да разказвам за вината, които харесвам и за личния си опит с пиенето им.

Като повечето големи производители на вино Babich имат различни ценови категории, в които са разпределени различните вина (според сортове, отлежаване, региони и брой бутилки) като има по нещо за всеки вкус (и за възможностите и познанията на всеки консуматор). Когато става въпрос за вино, пък и изобщо за всичко което е въпрос на лични предпочитания, мисля че е най-добре човек да избира имайки предвид следните неща:

-с каква храна ще консумира виното

-в каква обстановка ще консумира виното

-каква нагласа има и в какво настроение е в момента

-колко иска да експериментира и да пробва нови неща.

Аз съм пристрастна към новозеландските бели вина, в частност совиньон блан, колкото и клиширано да е това, защото точно совиньон блана се е превърнал в нещо като световна визитна картичка за белите вина от Нова Зеландия. Не мисля, че има човек, който да обича вино и в частност бяло и да не е открил великолепието на новозеландските совиньони от Марлборо. Двете бели вина на Babich, които пия сравнително често са именно совиньон блан и пино гри от серията Black label, именно от Марлборо. По време на дегустацията харесах много(за огромна моя изненада, защото това не е сред любимите ми сортове – въпрос на личен вкус, както казах) Irongate шардоне от Хоукс Бей – сега трябва да му измисля някакво ястие, за да го пробвам в домашна атмосфера, спокойно, на маса с компания и храна.

От червените вина на Babich харесвам пино ноарите, основно защото това е един от малкото червени сортове, които мога да пия с нещо по-непретенциозно – пак всичко опира до вкус, като в ежедневието основно избирам Black label отново от Марлборо.

Няколко вина, които си струва да се пробват, но би било добре да се консумират с добра комбинация с храна са Irongate Cabernet Merlot Franc, Hawke’s Bay, Winemakers’ Reserve Hawke’s Bay Syrah и Black Label Hawke’s Bay Syrah.

Най-високият клас вино на избата е The Patriarch каберне совиньон, малбек и мерло отново от Хоукс Бей. Личният ми съвет е ако изберете това вино да се подготвите добре с храната, като аз го бях комбинирала с телешко, печени зеленчуци и сос от 3 вида гъби, подправки и сметана – ето това последното уби цялата комбинация, защото се бях престарала с подправките и маслото. В идеалният случай едно хубаво телешко, rare/аланглѐ с подходяща гарнитура би било идеално.