Жените сме различни и това ни е хубавото – има ни във всякакви възрасти, професии, с различен интелект, с различен характер и с различни форми. Отне ми много време да приема факта, че не само не приличам на нито едно от момичетата от списанията и никога няма да мога да им заприличам, но това е напълно ОК и размерът на задника ми не е най-важното нещо на света, защото не си изкарвам хляба с него. (това звучеше по-добре докато си го мислех, написано има леко kinky елемент, но ще го оставя – нарочно, защото има хора, който в този живот освен един малък задник си нямат нищо друго!).

Отне ми много време да схвана също така, че част от хората, по-точно жените, около мен са с различни габарити поради различни причини: тази, на която й се броят ребрата не задължително е анорескичка или на венозни наркотици, тази, която очевидно е с наднормено тегло не задължително лежи на дивана и набива по 3 пакета чипс на ден, примерно.

Отне ми ужасно много време да разбера много неща и сега, поглеждайки назад, когато съм била на 20 (точно преди 20 години!) си мисля колко смотано същество съм била и колко по-лесен е можел да бъде живота ми, колко повече успехи да постигна и в колко повече аспекти от живота.  Само, ако не слагах всичко в кутийки, категории и клишета.

Както е казала Мадлин Олбрайт: в ада трябва да има специално място за жените, които не подкрепят другите жени. – а аз бих допълнила: трябва да има направо още един кръг за тези, които умишлено се подиграват, надсмиват, bodyshame-ват или оплюват другите жени. Защото да си жена днес не е лесно – не само трябва да правиш всичко, които прабабите ти са правили, ами трябав и да го правиш в отлична форма, сресана коса, идеална прическа, винаги в добро настроение и усмихната.

За това се възхищавам на жени, които имат смелостта да излязат напред и да направят нещо, за което знаят предварително, че ще получат дебилни коментари или деструктивна критика. Жени, които правят нещо добро, в което вярват с цялото си сърце и го правят не заради себе си, не заради 15 минути слава, а защото знаят, че по този начин ще помогнат на някоя жена, в малко градче, смачкана от ежедневието и липсата на увереност, която няма да има куража да го направи сама.

Петя е именно такава жена – тя направи колекция за най-общо казано plus size жени, съвместно с дизайнера Николай Божилов – #ASOB или #AllShapesOfBeauty, която е налична ексклузивно в Shedd – вижте клипа ТУК. Различното на тази колекция е, че практически не е колекция – защото всяка дама трябва да даде точните си размери и да получи практически дреха, ушита по поръчка. Да имаш модерна дреха, ушита по поръчка, специално за теб, ако живееш в град различен от София, Варна, Пловдив, Бургас и още няколко от по-големите е истински лукс, повярвайте ми! А повечето жени в родните провинциални градове са всъщност plus size, особено тези над 30-35, родили няколко деца.

Важно: цялата колекция се изработва по поръчка, според размерите, която всяка дама изпрати – т.е. идеята е да има нещо за всеки, различен от стандартната номерация, което означава, че ако си petite и пазаруваш от детския щанд, но нещо от тези красоти ти допада – пак можеш да си го поръчаш!

Искам да ме разберете правилно, защото беше изписано много и част от нещата, които прочетох ме накараха леко да си повърна в устата: да създадеш колекция за по-едри дами не означава, че НАСЪРЧАВАШ нездравословния начин на живот. Означава, че искаш да дадеш САМОЧУВСТВИЕ, УВЕРЕНОСТ и щипка мода на жени, които имат нужда именно от това, за да се почувстват отново страхотни, желани, харесвани, елегантни и модерни, за да могат да си възвърнат желанието към живота и ако искат и имат възможност – за пък и да не свалят някой и друг килограм?

Защото, мили хора, красотата идва наистина отвътре навън – и когато имаш самочувствието, че си неотразима – искаш да вървиш напред, да отстояваш това, в което вярваш, да правиш яки неща, да излизаш повече, да се виждаш с повече хора, да се движиш повече да бъдеш в най-добрата си форма!

Аз съм на онази тънка граница, на която не съм plus size, о не съм и точно слаба. Намирам си дрехи в магазините, но ако искам нещо по-така и влязна в някой от гъзарските софийски бутици срещам неодобрителния поглед на продавачките, които ме гледат осъдително и посъскват нещо от типа: ми ний тук, като за вас нямамьи.

Искам да завърша този текст с един цитат на Ейми Шумър, която при получаването на награда от списание Glamour казва: I’m probably, like, 160 pounds right now, and I can catch a d*ck whenever I want. 160 паунда са малко над 72 килограма. Аз съм 70 кг и съм 1,72 см. И днес, на 40 имам самочувствието, че мога да забърша когото си поискам (не ми се налага да го прилагам, но е супер-сила, която владея!) а в крайна сметка реториката на pro-skinny е именно тази, нали: коя е по-fuckable. И така, bow bitches пред жените със самочувствие, кураж и способности различни от тази да притежават малко дупе.

p.s. най-якото е, че познавам повечето момичета от ревюто, те се невероятни и никога няма да спра да им се възхищавам! и за сведение – да, някои от тях наистина имат здравословни проблеми, за това са качили килограми – но това не е повод да се затворят в себе си/в къщи и да спрат да се кефят на живота, нали?