Случвало ли ти се е като хлапе да гледаш някой филм, да следиш с ококорени очи главният герой или главната героиня на екрана и да си мислиш: „Когато порасна искам да изглеждам точно така!“?
На мен ми се е случвало, повече от веднъж всъщност. Един от първите пъти, когато бях толкова силно впечатлена беше, когато гледах Victor Victoria. Спомням си как бях запленена от Джули Андрюс и пригладената й назад къса коса, панталоните с ръб, идеално скроените и ушити по мярка костюми, белите ризи, цветето в бутониерата – дори пурата!
Все още намирам жени облечени в идеално изгладени ризи и блейзери или строги костюми много по-привлекателни, отколкото жените, които носят фру фру версии на класическите костюми.
ноември 26, 2012
Великолепен филм и наистина страхотна Джули Андрюс! Напълно те подкрепям за мнението за костюмите. Сигурно защото като гимназистка върхът на елегантността за мен беше сини джинси+бялата риза на татко+черното елече от костюма на дядо+кубинките и не можех да си представя нещо по-върховно от тази комбинация. 🙂
ноември 26, 2012
И аз така в гимназията 🙂 и по-късно даже, а в днешно време дънки+ризка+сакенце = класика. И от време на време – пак кубикните 🙂