От около 300 снимки се опитах да избера 10-тина – ето ги. И моите хаотични обяснени защо намирам Mini-то за идеалната женска кола, предвид факта, че не шофирам става още по-интересно. Но тържествено обещавам, че ако се сдобия с Mini някой (надявам се в близкото бъдеще) ден ще се науча да шофирам скорострелно!

Първото нещо, което не мога да не споделя – изобщо не ми се позираше до колите – сами по себе си те са като големи бижута/аксесоари и изобщо сценария „облегни се на капака на колата и се усмихни“ някак си не ми се получи. Тайно завиждах на жените около мен, които успяваха да позират – явно мен просто не ме бива. Успях да се нахиля набързо и край! http://www.anadinkova.com/mini-collection-test-drive/#comments Останалата част от тест драйва бях като дете на виенско колело.

Набързо за събитието: пристигнахме, разгледахме колите и избрахме. Александър просто попита „Коя е най-мощната кола“ и така първата ни кола беше MINI Countryman 4х4, а втората MINI Cooper S – защото най-много се доближава до оригиналния модел (освен това имаше шарки, които бяха също водещ фактор), като има и място за трети човек на задната седалка – защото бяхме с Адриана (сега става ясно кой държеше на шарките). За кабриото не се добрахме, защото Ади в него практически нямаше как да я сложим. След това последва ревю на всички модели, разделиха ни на две групи, които карат по 2 градски маршрута и междинна смяна на колите.

На около 5-тата минута в Countryman-а Ади с готовност и трепет в гласчето заяви, че иска да се ожени за тази кола – което било много лесно: слагаш й цветенца и готово, като по сватбите! Да се чуди човек откъде детето знае толкова за сватбите, като никога не е било на такава. Като продължавам с уговорката, че не съм шофьор и гледам на колите само като пътник – MINI Countryman-а има само 2 малки недостатъка – не особено просторен багажник, т.е. ок е за кратки пътувания и градски шопинг, но на море могат да отидат с нея само семейство минималисти, моите между 5 и 10 куфара и чанти не знам как биха се побрали. А втората подробност е, че леко подрусва (на павета повечко)– това после констатирах, че е валидно за всички Mini-та, но като за градска кола (разбирай висене по светофари и задръствания) не би трябвало да е кой знае какво. Отвън й личи, че е по-просторна от останалите Mini-та, а отвътре е направо много удобна. Нашата беше с бял кожен салон, а таблото й е като електронна игра за момичета. Аз лично особено се забавлявах с навигацията и разни дребни неща като например малкото квадратче с радиостанцията, която слушаш в момента на картата на града докато шофираш. Голяма забава! Беше добре да се чуе и мнението на детето, което се ширеше спокойно на задната седалка, докато аз седях комфортно, без да се налага да се сгъвам на 4 и с опънати напред крака на предната. Нещо, което аз намерих за огромен плюс, а Александър помрънка беше факта, че не набира особено бързо, но пък се зарадва на факта, че има перца за увеличаване/намаляване на скоростите на кормилото. Перца, които упорито наричах крилца. В краткото ми минало на ужасен шофьор едно от нещата, което ме побъркваше беше тръгването, смяната на скорости и набирането – което често предобрях с риск да се забия в предната кола – а с тази изглежда почти невъзможно да се случи. Много ме беше яд, че не карах, но планирам да има бис. Кола автоматик + интерактивни забавления и хубав дизайн няма как да не се хареса на всяка жена.

Втората кола, която карахме/в която се возихме беше MINI Cooper S – на външен вид прилича много повече на оригиналната Mini, но е по-комфортна и просторна от нея. Ади веднага отбеляза, че задната седалка е по-малка. Таблото е малко по-постно отколкото това на Countryman-а, но е също забавно. Александър си игра да я кара в спортен режим и много се изкушаваше да дрифти, но някак се сдържа.

И двете коли бяха автоматик, което на мен ми подейства като любовен еликсир, предвид факта, че една от причините да не харесвам шофирането е смяната на скорости. Изобщо Mini влиза в графата красиви и скъпи неща, които харесвам и ако евентуално спечеля от тотото ще си купя веднага.

Нещото, което особено ми допадна е, че всички коли имат достатъчно количество брандировка и лого на Mini, така че да изглеждат като истински дизайнерски предмети, без да ти става неприятно. Вниманието към детайла и голямата доза естетизъм се все неща, които радват окото.

Александър ми е обещал да напише ревю – подробно мнение на шофьора, защото било по-важно от това на пътниците. Пък и за разлика от мен разбира от коли, докато моето разбиране се свежда до цвят, комфорт, седалки, даджи, място за вода и чаши… веднага щом ми напише и своя коментар – ще го публикувам.