Най-интересната и приятната част от това, че като блогър ме канят на разни места е възможността да се срещам с изключителни хора. Последните месеци ми върви да се запознавам с невероятни жени. Така миналия петък можах да си поговоря малко с Ивет Лалова. Сетих се за онова лято на 2004 – един от малкото случаи, в които съм виждала баща ми да плаче, когато Ивет остана 4-та на 100-те метра в Атина. Както се вижда от снимките аз се вълнувам твърде много, иначе исках да я попитам 100 неща: как се справя с болката, как преодолява травмите, къде намира мотивация, как продължава напред, как успява да тренира толкова сериозно и да бъде толкова женствена и хубава едновременно…

Предполагам, че сте любопитни – за това накратко: Ивет Лалова е изключителна жена, а на живо е много по-хубава, лъчезарна и харизматична отколкото на която и да е снимка. Спокойствието и увереността, които излъчва и усмивката, която не падна от лицето й някак отговориха на безмълвно на въпросите, които не можах да й задам: търпение, любов, труд…

Ивет беше много мила, внимателна и отзивчива и с голямо търпение позира, здрависа се и отговори на всички въпроси.

А поводът да мога да се запозная с нея ми беше даден от Avon – Ивет е първата българка, която е лице на марката, също и лице на новата линия кремове Solutions, които имах вече възможността да изпробвам, но за тях – следващият път!

p.s. не намерих сайт на Ивет – за това линк към страницата й в Wikipedia