Търсех нещо друго в Youtube, а попаднах на трейлъра на THE SEPTEMBER ISSUE. Замислих се за влиятелните фигури в модната индустрия и особено главните редакторки на някои списания.
Аз започнах да осъзнавам колко мащабна индустрия е модната и да се увличам по определени марки, докато живеех в Рим средата на ’80-те. От тогава следя повече какво се случва на подиумите в Милано, Париж, Лондон и Ню Йорк и периодично си купувам италиански, великобританския или американския Vogue и други модни издания. Дали и тук, в България има главен редакто на списание, който да оказва поне някакво влияние върху родната модна сцена, колкото и ограничена да е тя?
август 1, 2011
Съжалявам, че ще го кажа, но в България главни редактори(ки) са нечии съпруги, дъщери, любовници…за каква компетентност и следващото я влияние можем да говорим?
август 2, 2011
Може и такива сценарии да има. Редкаторките, които познавам не са на фешън издания и са много талантливи, кадърни и сами са достигнали до длъжностите, които заемат. Пък и нашата действителност е съвсем неизмерима с онази, в Америка. Там Vogue се издава в милиони. Тук колко ли е най-големия тираж на модно списание – около 5-10 хиляди?
август 3, 2011
Липсата на голям тираж не трябва да означава задължително липса на претенции и порив да имаш думата в съответната сфера. Тиражите май са си публична тайна и няма как да ги разберем. Иначе жените редактори, които аз знам и съм чувала (пак не на модни издания) у нас са все от тези за които споменах, но за да не звуча като Каролев в сутрешния блок на ьтв, ще замълча :))
август 3, 2011
порива е висш пилотаж, оказва се. също хъса, амбицията и разни сходни неща.
август 1, 2011
Няма как да има такъв главен редактор, просто защото няма и достатъчно сериозно модно списание. Със съжаление ще кажа, че в България няма едно списание, което да има достатъчно високи критерии към собственото си съдържание, за да може да има каквото и да е влияние върху българската мода (доколкото последната въобще съществува)…
август 2, 2011
Ина – това за критериите може да се окаже вярно, както може би и отношението с рекламодателите.
А българските марки, които изпъкват се сещам само за три: Капаска, Батибалено и Жени Стил. Останалото ми е копи-пейст на видяното от някой друг
август 5, 2011
Не знам как е с главните редактори в България, но THE SEPTEMBER ISSUE ми показа друг свят, друго мислене … друга идеология. Гледах фирма по HBO и останах с убеждението, че пазара във висока степен определя всичко – пари, хора, креативност.
Е, в началото не е било така, но старта е даден не къде да е, а в страната на неограничените възможности … Накратко, не е имало начин Vogue да се пръкне и развие в Албания, например. 😉
Лентата заслужава да се види, не толкова заради моделите или главният редактор (е, разбира се и заради тях), а по-скоро заради творческата атмосфера в кухнята, и намирането на правилните решения, за запазването на успеха, и налагането на стандарти – в модата, в културата, в изкуството, и във вдъхновяващите идеи.
Ооо, разбира се и заради чудестните фотосесии, които се случиха в Рим, Париж и Лондон. Дано не изпуснах някой. 🙂
август 5, 2011
И тук, както и в много други неща – размерът/мащабът има значение.
август 5, 2011
Именно. 😉