След като изгледах почти всичко възможно на тема интериорен дизайн в Netflix, установих с трепет и гордост, че от началото на първите пандемични пориви насам, съм се отдала съвсем правилно на периодична оптимизация и реорганизация на обитаваните домашни пространства. Основно с подръчни материали и няколко базови допълнения от Ikea, но както се казва – колкото, толкова. Тази година беше поредната, за чието лято бях планирала ремонт на кухня + баня + антре, но поради всички стихии, които 2020 ни стовари, взех кардиналното решение, че точно в този момент не е удачно нито безразборно присъствие на майстори у дома и е по-важно да се потегне каквото е неотложно, вместо да се правят кардинални промени изискващи много по-голям ресурс.

Знам, че не съм единствената, която страда от страничните ефекти на карантината, извънредните положения и изключително неадекватните мерки, взимани на управленско държавно ниво за менажиране на кризата – в това число икономическата такава. Предвид обстоятелствата имам 3 основни цели за идните години (изобщо не вярвам, че това положение ще се размине за няколко месеца и с идването на пролетта всичко ще бъде цветя и рози): да се опазим физически здрави, да се стараем да крепим психическо равновесие и да издържим финансово без да затъваме в дългове.

Ако ме следвате из социалките – Фб страницата на блога или Инстаграм, вероятно сте видели ентусиазираните ми споделяния с цитати на стоици, както и (основно в Инстаграм) периодичното насърчаване да четете/препрочитате точно в този момент трудовете на стоиците, поне тези на Марк Аврелий и Сенека – лесни за намиране и много лесни за четене, особено тези на римския император, тъй като в неговите текстове са засегнати повече етическите въпроси, а не първоначалното трио логика + физика + етика, от което се състои стоическата философия в нейното древно атинско зараждане.

Стоицизмът се заражда в древна Атина, но сякаш това, което най-често асоциираме днес с това философско течение е трактовката на Сенека и Марк Аврелий, в която отчетливо си личат и някои от нравствените ученията на християнския морал: целта е достигане до нравствено съвършенство, пример за всички е мъдрецът, достигнал до същото; ригоризъм в спазването на принципите; доминация на благоразумието; ограничаване на собствените потребности; каляване на волята; липса на униние и смело понасяне на ударите на съдбата.

Ако поровите по-обстойно в Инстаграм ще откриете десетки профили, споделящи ежедневно цитати на стоиците, обрамчени в красив минималистичен дизайн, които се радват на огромен успех. Имам сериозни съмнения обаче, че по-голямата част от хората, принадлежащи към днешното кекаво общество, изградено основно от „модерни, градски хора“, което в повечето случаи може да бъде определено като елементарно консуматорско население, с големи претенции и оскъдна базова, лична и здравна култура, обожава дас поделя тези цитати. Не знам до колко масовият Инста потребител наистина вниква в тези мисли, до колко ги разбира и прилага?

Един от най-популярните цитати на Марк Аврелий е „Щастието на живота ви зависи от качеството на вашите мисли.“ От старта на първото извънредно положение, 13-ти март, насам стана ясно, че от изключителна важност са най-вече няколко изключително базови неща: общото здраве, в това число и психическото; финансов ресурс, в това число спестяванията; отношенията със семейството, най-вече между партньорите и на последно, но най-важно и определящо качествените измерения на предходните въпроси: ти кой си, какъв човек си избрал да бъдеш, каква е готовността и способността ти да останеш сам със себе си за по-дълги периоди от време и какво точно носиш в себе си – знания, умения, дарби, таланти, които си склонен съзнателно да развиваш, така че ежедневието ти да бъде, ако не по-лесно, то поне по-леко.

Къде е мястото на уюта, може би ще попитате, в цялата тази стоическа работа? На първо място в мислите, според мен. В годините съм установила наличието на изключително силната връзка между продуктивността ми и чистотата и потребността на дома; между спокойствието и уюта; между щастието и липсата на излишни предмети и вещи, с които да се налага да се занимавам, обслужвам и най-малкото почиствам. Преди много години ми бях казали (аз тогава много се смях, а сега разбирам колко истина е имало в тези думи): Колкото повече вещи притежаваш, толкова повече им робуваш и най-накрая вещите те притежават теб и ти нямаш никаква свобода.

Знам, че от март месец насам импулсът за масово чистене достигна истерични нива, а желанието за подреждане, даряване, изхвърляне или продаване на всякакви неща – от книги, през дрехи, та дори до домашни потреби достигна невиждани висоти. Знам, че не само аз педантично бърша всяка сутрин праха в хола, който същевременно е и кухня и офис. Знам, че не само аз се налага да приготвям закуски, обеди и вечери, да ги готвя, да ги поднасям и да отсервирам и ако не мия, подреждам и прибирам всичко, холът/кухня/офис ще заприлича на някои от онези плашещи окото жилища, които клетата Мари Кондо обикаля да подрежда.

И така дойде моментът да опиша къде стоицизмът и уютът се срещат в моето ежедневие, а именно:

1. Купих си голямо саксийно цвете, планирам да взема още няколко, като горещо препоръчвам ако имате домашни любимци да проверите кои растения са токсични за тях и кои не, преди да преминете към купуването. Грижата за нещо живо ме разсейва от грижите в ежедневието. Зеленината ме развеселява.
2. Направих инвентаризация на всичко налично, като започнах с мебелите, после домашната посуда, книгите и архивите, а накрая дрехи, обувки и аксесоари и съответно направих план за подобрение, ремонт, обновление и при нужда подаряване, раздаване, продаване – в момента е в ход разпродаване на дрехи
3. Инвентаризация на нуждите – реално зададох на всеки вкъщи въпроса: имаш ли нужда от нещо и ако да – какво точно. Детето се оказа, че има най-голяма нужда, основно от дрехи и обувки, защото расте, ние сме ОК като цяло.
4. Използвам всеки повод, за да си доставям визуално удоволствие и наслада. Подреждам свещници и паля свещи, издебнах намаленията пролетта и сега и си купих няколко дребни неща за дома, които предварително проверих, че ще отиват на всичко, което вече притежавам и ще бъдат мултифункционални и подходящи за ежегодна употреба.
5. Свикнах с идеята, че ако искам подреден и чист дом, трябва да го поддържам аз, защото останалите са над тия неща. Честно и справедливо ли е – определено не. Чистият хол и подредената кухня карат ли ме да се чувствам по-добре, да работя по-стегнато и да имам повишена продуктивност, а от там и повече време за хобита, четене и т.н. – определено да.

Ако все още си задавате въпроса: Какво общо има стоицизмът с всичко гореизброено, което реално е прост прагматизъм? Ето уточняващи отговори:

Исках и планирах да направя ремонт, нещо, от което жилището ми се нуждае последните няколко години, но все отлагах, поради поредица причини и обстоятелства. Това лято беше планирано за това така бленувано събитие. Имам план-проект от архитект, принципно имам и някакви оферти от майстори и т.н., но както споменах по-горе – нито искам да навлизам в харчове, нито искам да рискувам срещи с хора, а в момента, когато детето ми е в период на дистанционно обучение – къртенето и тропането са немислими.

Тук влиза в сила насоката на Марк Аврелий да приемаш това, което съдбата ти подава и да я играеш тая ръка карти по най-добрия за теб начин, така да се каже.

Какво направих: преразгледах всички проекти от архитекта и оферти от майсторите и направих преоценка на нещата, като разделих всичко на 3 категории:

1 – неотложни

2 – необходими

3 – пожелателни

Неотложните неща, изискващи майсторкса ръка, бяха поправени в топлите месеци с по-ниска заболеваемост и при минимален риск и разход.

Необходимите неща разделих отново на категории:

1 – какво мога да направя сама, веднага

2 – какво мога да направя сама, след време, защото изисква планиране и покупка на, най-общо казано „неща“

3 – какво трябва да бъде направено от майстор/професионалист

Респективно ги планирах, по месеци, най-вече харчовете. Заех се поетапно с нещата, които мога да направя сама – като например разместване на мебели, пребоядисване на стени и т.н.

Всичко пожелателно сложих в графа „някой ден, когато“. Без драма и страдание, както бих постъпила преди няколко месеца, хладнокръвно взех решение, че за някои неща се натиска бутон PAUSE и това е положението.

Целият този процес ми помогна да си припомня колко много неща мога да върша сама, всъщност и колко по-малко зависима съм от други хора. В същото време преразглеждайки всички проекти установих къде и какво може да бъде променено и подобрено, така че в момента, в който се стигне до фактически ремонт, да са нужни минимално количество ресурси: време, материали и средства.

Една от основните максими на стоицизма е, че първо човек трябва да вземе съзнателното решение какъв иска да бъде, а след това да прилага на практика, методично, безотказно и безкомпромисно взетото решение. Преди да реша какво къде и как трябва да бъде направено вкъщи, обикалях няколко дни подред с разпечатаните планове и нанасях систематично корекции и коментари, рових в интернет за алтернативни решения и премислях има ли по-добри варианти. Задавах си въпросите: какво наистина искам и имам ли наистина нужда от това или онова.

Следващата стъпка беше да преработя изцяло дневната си рутина, така че да намирам ежедневно време, при това в подходящите часове, така че да не преча на рутината на останалите вкъщи, за въдворяване на нужен ред, чистене, пране, простиране, готвене…

Взех съзнателно и рационално решение какво е нужно и необходимо, в какъв дом искам да живея и най-вече как искам да живея.

Тотално извън темата за стоицизма, до със силна връзка с темата с уюта – горещо съветвам да си вземете котка, гарантирам, че с нея ще се разбирате най-много от всички населяващи дома ви, като разбира се си я осиновите – от улицата или от някой приют, а не си я купувате от магазин или развъдник.

Ако случайно сте стигнали до тук и ви е интересна темата за DIY ремонти и реорганизация – моля, дайте знак оставяйки коментар. Дневната рутина и как намерих време за всичко, така че да ми остават и часове за четене, хобита и филми – в някой следващ пост.