Моите пътеписи са като franchise филмовите поредици – през година, година и половина – следва продължение.

Днес ми е време да се завърна в Сан Франсиско и втория ден от обиколката на гарда, която се състоя основно в многочасово обстойно обикаляне на California Academy of Sciences и красивия Golden Gate Park, в който се намира. После се разходихме малко по кейовете, като се фокусирахме основно на Pier 39, който миналата година празнуваше 39-тата си годишнина и на нас ни се стори забавно съвпадение.

Преди и след пешеходните обиколки продължихме малко обиколките с кола – това е един лесен и удобен начин да се обиколи града, за да се добие представа за различните квартали, архитектура, забележителности и изобщо настроението и начина на живот в града. Правим подобни обиколки всеки път, когато пътуваме с кола.

Този ден разделихме на 4 дейности, като едната, както личи и от снимките, преобладаваше над другите:

• Кратка обиколка с кола из улици и булеварди, за да се насладим на гледките, които се разкриват при изкачване/слизане на улици, както и да избегнем дъжда

Времето в Сан Франсиско е супер-променливо, като този ден в началото беше супер-мрачен, после валя, после изгря слънце, после пак леко се смрачи, после небето се изчисти и задуха силен вятър откъм океана. Допълнителен бонус на това, че бяхме с кола през цялото време беше, че можеше да си носим доста резервни връхни дрехи, без да се налага да ги мъкнем на рамо в раници, както ни се е случвало по време на други пътешествия.

• Обстойно обхождане на California Academy of Sciences

Това не е двор или градина, това е покрив-градина на Академията. Освен дом на много птици, животинки и насекоми и своеобразна ботаническа градина, е показано как подобен вид еко-зелени покриви могат да служат за охлаждане/отопление на сградите и т.н. на живо е много по-впечатляващо.

Във всеки раздел на музейната експозиция има интерактивни занимания за деца, на които Ади се зарадва особено много. Това, което ми направи много добро впечатление е, че има достатъчно по темите антропология, животински свят, полезни изкопаем и т.н., без да има претенция за и изчерпателност на специализиран музей, но все пак – отново, особено децата – придобиват достатъчно ясна представа за това как функционира света, еволюцията на човека и т.н. Един вид – Природонаучният и Земята и хората срещат Музейко в много добра комбинация!

Ето и тук – освен информация за различните руди има примери какво точно се изработва от различните метали, които пигменти за създаването на какви бои се използват и т.н. Харесва ми, че на децата по много практичен начин се поднася информацията, а не се остава само на теоретични обяснения.

Сърцето на Академията е репродукция на дъждовна гора, в която има всички пластове с прилежащите им флора и фауна. Долу е сладководен басейн, после следват ниската и високата растителност, свободно летят птици и пеперуди, а влечугите са в терариуми. Звуците, уханията, температурата и влагата са съвсем автентични. Това беше любимата ми част от целия музей, доста трудно ме откъснаха от пеперудите, а няколко даже кацнаха на мен, но аз вместо да се сетя да се снимам бързичко, се отдадох на любуване.

Това е люпилото на пеперудите, чиито пашкули се доставят ежедневно от специално защитено убежище в Южна Америка, което една от кураторките на тази зона на Академията ни обясни, че е създадена за развъждане на защитени, застрашени и изчезващи видове, както и на по-често срещани видове пеперуди именно за нуждите на Академията и още няколко подобни места.

Люпилото се виждат пашкулите на различните видове пеперуди, както и няколко току-що излюпили се, които седят неподвижно, докато крилцата им изсъхнат напълно и могат да летят.

Пеперудите летят спокойно в купола на най-високата част на „дъждовната гора“, но най-често могат да се видят на или около хранилките – поставки с нарязани плодове и купички вода.

Обикновено пипането на пеперудите и техните хранилки не е желателно, но едно дете хвана един резен портокал и го облиза, след което го върна обратно. Двете с Ади бяхме в шок, а после дълго се посмяхме. Изобщо – изживяването си беше истинска зоологическа градина – в действие.

Терариумите са големи, чисти и флората съответства на естествения хабитат на влечугите. Долното ниво на дъждовната гора е сладководен аквариум, в който около корените на дърветата плуват риби. На всяко ниви има полезна информация, както и напомняне как човечеството съсипва и тази красива и вече силно застрашена от разпад еко-система.

В аквариум на Академията има ето тази, лично за мен фантастична част, която е посветена на морските звезди и таралежи, които са разположени в два вида аквариуми – по-дълбоки и по-плитки, като тези в по-плитките можа да пипаш и галиш свободно, а персоналът е на разположение за обяснения и отговори на всякакви въпроси.

Излишно е да казвам, че и тук се позастояхме доста.

Има различни видове морски обитатели, като аз традиционно се впечатлих от медузите, като имаше и дълбоко-дънни такива – тези на средната снимка. Изобщо имаше специална секция посветена на дълбоко-дънните морски обитатели, включително и такива, които излъчват леки светлинни импулси – но в тази част снимането с право беше забранено, защото цялостното осветление е силно намалено и снимките (може би само със супер-профи техника би станала добра снимка) със светкавица са абсолютно забранени, а без – нищо не се вижда.

Отново – рибите не са представени самосиндикално, всеки вид в различен аквариум, а е пресъздаден конкретен хабитат. В случая – коралов риф и пъстрите му обитатели.

Една от атракциите на Академията е големия алигатор албинос с чисто червени очи, който заема доста централно и открито място, като може да се наблюдава от различни гледни точки, включително от високо.

Пингвинът, който сякаш ни позира – е едно от най-милите същества, което някога съм виждала!

• Разходихме се до Pier 39  най-вече заради морски лъвове (водим семеен спор дали е тюлен или морски лъв – от sea lion, защото тюлен все пак е seal, акоима зоолози – моля, помаагайте! )

Това, което ми направи много добро впечатление е, че има достатъчно информация на различни езици за това, че морските лъвове са именно МОРСКИ животни, които ядат риба и не бива да е хранят с човешка храна, която най-често е под формата на тестен продукт.

Изобщо направи ми впечатление, че навсякъде, където обиколихме в Калифорния имаше много добре позиционирана информация, формулирано кратко, точно, занимателно и ясно инфо какво може и какво не може и не бива да се прави на конкретно място, както и насоки какво можеш да направиш, ако искаш да дариш средства за опазването на околната среда или да станеш благодетел на конкретна организация, занимаваща се с решаването на конкретен проблем или опазването на определена еко-система.

 

• Разходка по The Embarcadero и Fisherman’s Wharf

Докато се разхождахме по крайбрежната улица попаднахме на ето това улично изпълнение, което може би трябваше да снимам на видео, защото от снимките (със спорно качество) надали може да се улови настроението, заряда и таланта на тези момчета. Ади беше особено впечатлена, защото за пръв път виждаше толкова дълъг пърформанс, с много танцьори и всеки с различни номера, стъпки и трикове.

Улиците край океана носят много различна енергия, настроение и предлагат „терен“ за най-разнообразно творци и амбулантни търговци. Прекрасни са.

И за финал на деня и последните милимунди живот на батерията на апарата ми, стигнахме до Fisherman’s Warf – мястото където задължително трябва да се яде crab cake и изобщо всичко, което се продава по щандовете. Аз все още страдам, че не изпробвах всичко, което исках, но винаги водим спорове, когато пътуваме кога, къде и по колко да си купуваме храна. Предполагаемо аз съм тази, която е все любопитна и иска от всичко.