Не познавам лично Виктория, пишем си от известно време.  Попаднала на мен във виртуалното пространство, допаднали й моите бръщолевеници и така започнахме да си разменяме мейли. Постепенно ми разказа за нещата, които са грабнали сърцето й – ръчно излети кокосови свещи, красиви френски лампи, нежни и изящни неща за дома произведени в Италия – и така с това се и занимава: има магазин на Позитано №3, който от няколко месеца се каня да посетя, но не успявам. (Тази зима и началото на пролетта за семейството ми бяха ужасни! Загуихме скъп човек, от края на декември до средата на март животът ни мина между болести и болници, аз имах здравословни проблеми, като капак претърпях тежки разочарования от най-неочакваните места, наложи ми се да лежа в болница, да ме оперират – изобщо периодът беше твърде негативно натоварен).

Последно си писахме преди няколко седмици, краят на март – прочела мой пост, досетила се, че имам здравословен проблем и ми пожела всичко да бъде наред.

Днес Александър се върна от офиса с пакет адресиран до мен. Голям пакет, от непознат за мен подател, пратен малко преди да постъпя в болница – чака ме търпеливо. Естествено, че се зарадвах, че някой ми праща нещо, кой не би се зарадвал! Но когато го отворих ахнах толкова силно, че за малко да си глътна езика. Виктория, която не ме познава лично, ми праща подарък, за да ме „зарадва поне за малко“. МАЛКО ЛИ? Ако можех да подскачам, без да се притеснявам, че може да ми изпаднат червата – именно това щях да правя сега!

Благодаря ти, Виктория за прекрасния подарък! Естествено, че кърпите ще бъдат само и единствено мои и ще счупя ръчичките на всеки, който посегне към тях! А аромата на свещта ме върна към сушените райски ябълки, които пробвахме в Япония (райските ябълки са един от любимите ми плодове!!!) – сложих си я на нощното шкафче, хем да краси, хем да си я паля за малко вечер, докато чета преди сън.

Понякога слънчев лъч на радост в дните ни идва от най-неочакваните места, днес дойде от Виктория, за която съм нищо повече от една жена от интернет. Виртуална позната, нищо повече.

p.s. малко по-емоционално ми се получи, но това е положението!