Нямам ясен спомен за какво съм си мислила когато гледах Sideways за първи път. Но имам спомен как в някакви моменти в следващите години, когато открих виното като нещо различно от отговор на въпроса „какво ще пием?“, се сещах колко много разбираше главният герой и се питах дали някой ден и аз така ще мога да говоря за виното, въпреки че ми е хоби, а не професия – както и на него. Ами не – не мога. Всъщност и не искам.

Още откакто се върнахме от Калифорния, заради обиколките из Напа и Сонома, се канех да гледам този филм повторно. И вчера го изгледах (има го в hbogo!!!) и бях потресена! Никой, ама наистина НИКОЙ, който поне малко разбира и/или цени виното не си държи така чашата:

И по този повод се замислих за това колко е важно, най-важното всъщност, да знаеш как да пиеш и цениш виното, не само да можеш умело да говориш за него.

И тази максима важи за повечето неща в живота, а малките жестове ни издават и показват кои сме всъщност. Или в случая – кои не сме, независимо колко хубаво сме се научили да боравим с думите и как жонглираме с терминологията.

снимки: imdb и screenshots от hbogo.bg