Опитвам се най-сетне да започна да пиша една поредица за пътуването до Япония и се оказва трудно, защото толкова много ми липсва и толкова много искам да се върна обратно веднага, че си намирам нон-стоп извинения как да отложа тези постове.

Може би именно като част от това разтакаване сега се сетих, че може би е важно да напиша и как стигнахме до там.

Пътувахме с Qatar Airways, като се възползвахме от една от офертите им от зимата и билетите ни бяха около 400 евро на човек, което си беше изгодна сделка отвсякъде. Полетът София – Катар е около 5 часа, а Катар – Токио около 10, връщането Токио – Катар – около 12.

Както на заминаване, така и на връщане престоят ни на летището в Катар беше символичен, като на връщане практически се наложи да тичаме, за да не си изпуснем полета до София, защото на връщане от Токио ни оставиха на изчакване поради големия въздушен трафик и кръжахме около час над града.

Най-удобният полет от маршрута беше отсечката Токио – Катар, защото летяхме с Boeing 787 Dreamliner, който е значително по-широк от стандартните пътнически самолети, включително и икономичната класа е абсолютно ОК.

За жалост не летя толкова често, колкото би ми се искало и респективно не мога да направя сравнителен анализ на различните авиокомпании в детайли, защото вероятно с годините качеството на клиентско обслужване варира. Но от Qatar Airways останахме повече от доволни – и то семейно.

По време на полетите до Токио ми беше лошо, бях с лека температура и за капак повръщах преди да кацнем в Япония. Персонала и в двата полета беше супер мил, а малко преди кацането в Токио имах чувството, че една стюардеса ме обслужва персонално, като дори ми предложи да ми държи ръката, което беше толкова мило, че в тази ситуация почти приех – но в крайна сметка държах ръчичката на Ади. Когато ти е зле и главата ти ще избухне – един малък мил жест може да ти подейства като най-силното лекарство.

В полетът Токио – Катар имаше един страхотен стюард, който освен, че обслужваше с особено старание всички (особено жените), в момента в който видеше, че някой е буден – пристигаше с чаша вода и напомняше, че трябва да се пият повече течности по време на полета, за да се избегне обезводняване. Беше страхотно – пости като да си имаш свой собствен иконом!

Предимствата за Ади бяха разбира се повече: по времето на всеки полет й предлагаха комплект играчки, а на качване на самолета в Токио на 1-ви юни, още на качване в самолета, целия подреден на врата екипаж й честити празника – излишно е да описвам колко се трогна. После й направиха и специален подарък, с което я спечелиха до живот! Преди раздаването на храната стюардесите винаги първи питаха децата кой вариант от менюто предпочитат да получат и храната им се носи преди тази на всички останали. Децата са с предимство и при носенето на напитки. Тези малки жестове до сега не бях срещала никъде – дали защото сме летели на по-кратки разстояния (3-4 часа) или защото е въпрос на фирмена политика на авиокомпанията, няма как да знам.

Поради краткото време за прекачване/пренасяне на багажа в Катар на връщане от Токио, при кацането ни в София се оказа, че моят куфар не е пристигнал. Докато се оглеждах на лента за багаж и сеч чудех кога ще се появи, при мен дойде наземна стюардеса на авиолинията, която вече беше попълнила документите ми, беше супер-мила и внимателна и ми обясни какво следва от тук нататък. Следващите 2 дни, докато си получа багажа ми се обадиха няколко пъти по телефона, за да ме държат в течение как ще ми бъде доставен куфарът, който ми беше донесен в къщи, по куриер, в абсолютно точен час. Куфарът ми пристигна опакован в найлоново фолио, за да не се нарани. Предходният път, когато кацнах без куфар – той дойде надран и счупен – дори и извинение не получих – за обезщетение да не говорим. Катърските авиолинии пък ми изплатиха обезщетение заради причиненото неудобство и аз така се трогнах, че им написах дълго благодарствено и вероятно твърде прочувствено писмо.

Докато сме на тема път, мисля че в момента Qatar пак имат оферти, а мен в момента ужасно ме е яд, че изпуснахме билетите от по 450 евро до Сеул и обратно.