Сексът и градът отново върви по foxlife. И когато не мога да заспя и нямам по-забавно занимание го гледам.

Вчера вечерта с голяма изненада открих две неща:

1. все още, след толкова повторения има серии, които не съм гледала и

2. вече знам защо този сериал ми харесва. Не е (само) заради обувките, модата и прекалено женската тематика/гледна точка. Не е и защото откривам себе си в някоя от героините или защото пък историите им са ми (до болка?) познати. Защото си давам сметка, че има и по-големи кучки от мен, както и че страхът е нещо нормално.

Много е просто. Хубаво е да видиш, че има някой много по-гаден от теб, дори и това да е само героиня от сериал. Също така е хубаво да си припомниш, че хората правят грешки. Действа ободряващо да си припомниш, че никой не е абониран срещу страховете си. Никой не е перфектен и това всъщност е ОК.

Лошото е, че вече с приятелките ми не си звъним в полунощ, за да си споделим подобни открития, защото тези с деца и семейства говорят в часовете 9-21, а останалите не говорят вече с тези с децата и семействата за откритията си. Ето това също открих снощи. Не мога да се обадя в полунощ по телефона на най-добрата ми приятелка, трябва да изчакам сутринта, а тогава вече може да не е важно.

снимка: thingsiatethatilove.tumblr.com

* Emily – thank you for making this picture!