Междувременно и тихомълком станах на 37, а блогът на 3.

От известно време не празнувам рождения си ден, а от 2 години е махнат и от Facebook профила ми, което практически означава: нямам рожден ден! Освен семейството ми, точно 5 приятелки и няколко бивши гаджета – никой друг не помни кога е, така че за мен си беше един супер спокоен и обикновен ден.

Съвсем сериозно обмислям да си избера друга дата в месец различен от януари и тогава да си празнувам рождения ден – 24 май или 24 юни определено ми харесват повече.

Подаръците тази година си ги купих сама – един вид беше петък, ден пазарен.

37 не е по-различно от 36. Освен може би факта, че усещам все по-силно силата на гравитацията и последствията от забавянето на метаболизма ми. Хубавата новина е, че космите ми започнаха да растат по-бавно и вече мога да разредя часовете за кола маска.

Другата добра новина е, че благодарение на добър хранителен режим, много вода, качествена хидратация и една нова разкрасителна процедура, която открих наскоро планирам да запазя лицето си горе-долу в този вид още поне няколко години. Също така благодарение на споменатия добър хранителен режим, многото вода и повече движение планирам да остана с добър тонус и физическо здраве възможно най-дълго.

Тези, които не се вълнуват от козметичната част: прескочете този параграф и четете надолу. За тези, които се вълнуват и знам, че питат – ето, за да не ви отговарям поотделно: кремовете, които ползвам са 3: Idealia на Vichy, Mixa (Sensitive Skin Expert 24hr Moisturising Soothing Cream) и Photoderm AR на Bioderma. Разкрасителната процедурата е Hydra Facial (като аз ходя при Мърфи, защото козметичката Ади е един път!). всъщност тази процедура е по-скоро 3 в 1: почистваща, разкрасителна и поддържаща и представлява една машина, която с вакуум изчиства лицето, като междувременно според кожата ти вкарват различни препарати. Няма стискане, люспене, белезнен пилинг и най-вече няма зачервяване и рани. Аз се преродих, защото с моята твърде чувствителна кожа всички традиционни инвазивни и болезнени почиствания и процедури бяха или невъзможни или ме оставяха с рани по лицето.

Тази година, освен че станах на 37, стават и 10 години, откакто с Александър живеем заедно. Което означава: а). щом аз мога, всеки може! б). щом не сме се избили, значи има шансове за световния мир и в). разбираш какво означават думите любов, търпение и грижа едва когато се сдобиеш със семейство и с дете.

На 37 се чувствам определено по-добре, отколкото на 27.

На 37 нямам търпение да се занимавам с маловажни неща, незначителни хора и да плащам данък обществено мнение. Не ме харесвайте, само не ми пречете и не навлизайте в личното ми пространство, за да не се сбием. И аз не харесвам всички хора, които познавам, но това не ми пречи да уважавам тези, които заслужават да бъдат уважавани. Да се прави разлика между харесване, зачитане, уважаване и т.н. е важно. Също е въпрос и на възпитание, за което много благодаря на мама и тате!

На 37 може би съм на половината от живота си и понеже никой не знае какво ме чака от тук нататък, може да се окаже, че половината вече е минала и за това нямам никакво намерение да губя излишно време за глупости! Също така се научих, че когато искаш нещо трябва да си го кажеш. Директно. Никой не е длъжен да ти чете мислите, да гадае или да разбира по сигнали с дим какво искаш, не искаш, чувстваш, изпитваш и прочее. Когато съм гладна – ям, когато съм жадна – пия, когато някой ме дразни – му казвам какво точно ме дразни, когато харесвам някого – го казвам директно. Впрочем последното ме отведе последните 3 години до нови приятелства с някои от най-невероятните жени, които познавам, като всичко започна с: добър ден, аз съм Ана и много харесвам какво правиш/пишеш/готвиш/разказваш/твориш/излъчваш и т.н. някои се стряскат и побягват, на други явно им става интересно, заговаряме се, разменяме си контакти и както е казал поетът: ражда се едно ново приятелство.

На 37 драстично намалих количеството памучни гащи за сметка на дантелените – не се знае колко още време ми остава, както вече казах, ще го използвам максимално!

На 37 и най-вече след 3 години водене на блог и получаване на неограничено количество creepy съобщения, откровен хейт и няколко заплахи станах толкова дебелокожа, че вече не знам какво би могло да ме обиди.
След 3 години блогване и на 37 вече ми изглежда малко смешно да продължавам с фокуса върху: виж какво нося, т.е. дневното ми екипче. Ще продължавам да пиша за мода, защото искрено ме вълнова, ще качвам снимки, които ме кефят, но определено ще има повече други неща. А да, и игри с награди ще има – ако не ти харесва – move on! Когато някой ми предложи нещо, с което преценя, че ще е по-добре да зарадвам уважаемите читатели – ще го подарявам. Точка.
След 3 години блогване знам, че да определяш хората само и единствено по това, което пишат/споделят/публикуват и коментират онлайн значи само едно единствено нещо: адски тесногръд си и не искам да те познавам. Хората са (сме!) много повече от интернет присъствието си, което е само една форма на споделяне/изразяване и нека не забравяме останалите, които ни помагат да бъдем това, което сме и ни правят цялостни и завършени индивиди.

След 3 години блогване и според посоченото по-горе количество хейт и обиди видях доказателството на нещо, което винаги съм подозирала: да обиждаш, нападаш или заплашваш някого означава, че имаш проблем, вероятно голям. За проблемите си има специалисти, които често предписват терапия или хапчета – моля, възползвайте се.

Важно: да определиш абсолютно непозната жена, на чийто блог си попаднал по някаква незнайна причина като недоебана е използване на свободата да изразяваш мнение (може да е тъпо и просташко, не е мнение), да пишеш на същата на тази жена, че бидейки недоебана има нужда някой да я изнасили, при това яко е проблем. За теб. Единственото което можеш да си докараш е някой на входната ти врата, (защо не и аз?) който да ти обясни някои основни неща. Не го приемай като заплаха, но добра част от приятелите ми могат за около 3 минути да ти счупят колената.

След 37 години и 3 водене на личен болг научих, че много неща не са лични. Просто много хора по изключително елементарен и нескопосан начин изхвърлят личната си фрустрация от живота върху други хора. Когато това става с анонимни коментари в интернет – тогава пък нещата не само не са лични, те са безлични.

И за финал: носете си новите дрехи, радвайте се на живота и бъдете с хора, които ви карат да се чувствате добре. Също така празнувайте качествено, не количествено.