17 май е Международният ден срещу хомофобията.
За тези, които не знаят защо именно 17 май е избран за ден срещу хомофобията и трансфобията, това е така, защото Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите именно на тази дата през 1990 г.
Може би защото съм имала късмета да израстна свободно и да бъда заобиколена от най-различни хора, може би защото съм възпитана да уважавам хората и техния личен живот, но кой с кого, как и къде прави секс никога не ми е правило особено впечатление. Изключвам пердофилията, изнасилванията и подобни, които са в графа насилване и престъпления и нямат нищо общо с взаимното съгласие и удоволствие, което според мен сексът трябва да доставя.
Все още по света има държави, в които се наказват съз затвор, а някъде дори със смърт, сексуални партньори от един пол. Което според мен е абсолютно нарушаване на една от най-естествените човешки права, а именно правото на избор. Това ми напомня по някакъв извратен начин на другарките от началното училище по соц време, които наказваха леваците и ги караха да се учат да пишат с дясната ръка.
Защо всъщност се обръща толкова голямо внимание на това кой с кого прави секс или кой за кого иска да се ожени/омъжи? Защо личните сексуални и житейски предпочитания, емоции и чувства трябва да бъдат определяни по толкова малоумен начин? И изобщо подлежи ли на определяне аз кого да обичам? Защо толкова често на хората им липсва способност да разберат другите и да проявят толерантност?
Ако вместо Александър обичах Александра щях според много хора да имам сериозно психическо разтройство. Най-вероятно зад гърба ми много приятели на родителите ми щяха да казват „по-добре дъщеря курва, отколкото лесбийка“ (перифраза от калсическата просташка „по-добре дъщеря курва, отколкото син педератс“ която наскоро чух и останах втрещена). Ето това последното аз не го разбирам. Как може някой да иска дъщеря му да е курва? Родителите трябва ли да искат децата им да бъдат щастливи? Не е ли това и една от основните им задачи, да подкрепят и помагат на децата си, докато израстнат и открият себе си и да ги обичат безусловно, независимо дали ги разбират или не?
Или искам твърде много от хората.
И накрая – хомофобията е нещо гадно, не е секси и не те прави да изглеждаш готин (както впрочем според мен всичко в крайности). Наскоро попаднах на видеото по-долу, което първоначално ме развесели, а после си дадох сметка, че всъщност е много вярно. Ако всички хетеросексуални жени, които са про-гей (а всъщност повечето жени са или поне аз само такива познавам) насърчат половинките си да загърбят предразсъдъците си, колко по-уютно място би бил светът ни.
Balls of Pride (student project) from Jacob Sempler on Vimeo.
снимка: flightglobal.com
май 17, 2011
Това е масонство! Знаме на мира! Днес човек се чуди дали приятеля му е хомо – дали някой наоколо не го мисли като сексуален обект(жена) – а това е отрова.. Отрова.. Отрова! Въобще налагането на секса в медиите е ОТРОВА. Масонство! Целта е да се обърка съзнанието. Да се мисли само за секс, но не и да се прави. Едно време хората са правили секс с по-голямо наслаждение – 20-минути и след това мислиш за други неща, а сега не ти дават мира – бомбардират те на всякъде – а това е насилие – ужасно насилие!
май 18, 2011
сексът е масово около нас, защото е много добро маркетингово средство. но по-скоро според мен има проблема на преекспониране на някакви определени неща и то в грешна посока. например – еднополовите бракове в България не са позволени, но пък преди няколко години само ютията ми не съобщи за сватбата на Азис
май 18, 2011
„по-добре дъщеря курва, отколкото лесбийка“ – това никой няма да го каже :).
“по-добре дъщеря курва, отколкото син педераст” – с това немалко хора биха се съгласили. Изводът: По-добре дъщеря лесбийка, отколкото син педераст.
И накрая, ако хомофобите се влияеха от половинките, то те най-вероятно нямаше да са хомофоби.
май 18, 2011
има хора, които го казват, обаче – наскоро го чух и то от човек, от когото не очаквах подобна тесногръдност.
за децата – по-добре да бъдат каквито са без да се крият, преструват или да бягат на друг континент, за да бъдат щастливи – поне така аз мисля.
май 18, 2011
Не мога да разбера, защо толкова им влиза на хората в работата кой на кого бърка в дупето.
Парцалев на времето беше казал нещо подобно – „Не е работа на партията да се занимава с моят гъз!“
Не съм хомосексуален, но не разбирам какъв толкова е проблемът на някакви хора с други хора!
И какво разбират под „агресивна хомосексуалност“? Ако това нашето тук е агресивна хомосексуалност, то отидете в Провинстаунт да ви питам какво ще е според вас шествието на възрастни жени и мъже, с кожени гащи и голи дупета?
Само че там на никой не му прави впечатление!
А тук затворени в стените на собствените си комплекси си страхувате от хора които са хомосексуални само защото може да се окаже, че и вие имате такива мисля, ама те не са за пред хората!
май 18, 2011
на всички им се иска, но на много не им стиска. само толкова мога да кажапо въпроса за страховете
май 18, 2011
хаха отроова копеле, масоните пускат гей бацили. хаха 20 минути наслаждение а сега насилие. ох не мога. искам да споделя тук теорията на един бакшиш за хомосексуалността.
1-во американските масони изпращат високо в небето над България самолети които разпръскват гей бацили (sic).
2-ро тези гей бацили заразяват българските мъже (вероятно според мен част от гръцките, румънските, македонските и сръбските) след това чакат техната кожа масонска 50-60 години и чрез демографски удар да превземат скъпата ни татковина.
отделно телевизията както спомена колегата Хуман по горе ни насилва да гледаме секс секс секс хахаха.
май 18, 2011
Бробата с хомофобията не е работа на жените. Хомофобите само носят отговорност за действията и думите си и половинките им не са длъжни да ги образоват. Нз как става така, но дори в най-милите и прогресивни писания все жените излизат натоварени с отговорността мъжете да не са такива или онакива – изнасилвачи, мамини синчета, биячи, простаци, а сега и хомофоби.
май 18, 2011
не искам да кажа, че е рбота на жените. и под насърчаване имам предвид, че много мъже се притесняват да признаят, че са про-гей, защото ги е страх, че собствената им сексуалност ще бъде поставена под въпрос.
мисля като цяло, че жените са по-склонни да приемат чуждите различния и предпочитания, защото до много скоро са били лишени от елементарни права.
май 20, 2011
Факт е, че жените са доста по-толерантни към хомосексуалността. И не само. Ако попиташ някой супер-мега-хетеро-Мъж какво мисли за гейовете, ще изригне псувни най-вероятно. Ако го попиташ какво мисли за лесбийките, ще се усмихне замечтано. Всичко е в главата на хората. По принцип трябва да е в горната. При доста мъже тя просто е на второ място, след другата. Много ми хареса един виц:
„Една женска мисъл попаднала в мъжка глава. Но там нямало никого! Изведнъж наблизо профучала една мъжка мисъл. Женската мисъл се провикнала:
– Чакай малко! Къде отиваш?
– Е, как къде? Всички са вече долу!“
Не съм мъжемразка, нито феминистка. Уважавам различията на хората, особено като става дум за ценности, сексуалност и прочие личностни избори. Да си гей не е диагноза. Това трябва да се обясни на хората.
Признавам обаче, че подобни пи ар гействания като тези на Азис са ми много, много противни и ако бях гей, бих се обиждала от съществуването на такива пародии.
май 20, 2011
аз съм против всичко в крайности и показно, само заради самото показване. и изобщо да се развява флага на нечия сексуалност заради продажби и реклама ми се струва абсурдно. но докато сексът продава – все ще е така.
иначе ми е все едно кой с кого ляга и с кого се буди, както не бих искала на мен да се държи сметка, така и аз не го правяа