Знаете, че последните месеци в къщи течеше тотална промяна под мотото #SPIRITтрансформации, която преобрази работния ми кът и го превърна в ново, подредено и изключително приятно за работа място.

Приятно до толкова, за тук прекарвам последните няколко седмици и почти не ми се излиза. И който ви каже, че атмосферата няма значение за настроението, нагласата и дори как ти върви работния процес – много здраве да му пратите!

След края на моята лична #SPIRITтрансформация (тази на Христо можете да видите ТУК и тази на Софи – ТУК) открих няколко важни неща за себе си:

-определено предпочитам базисни цветове, основни и изчистени линии и не знам изобщо защо съм се заплесвала толкова активно по винтидж, бохо и т.н. последните години.

-това, което ми харесва, всъщност отразява точно това, което съм аз: сурова, строга, саркастична, с изблици на спорадична жизнерадост, с предпочитание към високото качество, дизайна, custom-made-а, почти на ръба на лукса, ама преди да е станало tacky кич.

-работното ми място е моята дзен градина – земни цветове, изчистено и аскетично – тук-там с по някой акцент, важни неща, които само за мен имат значение, не крещят – шепнат, за околните остават неразшифровани.

Откакто имам новата си работна площ започнах:

-един нов проект, който още е на стадий зародиш, така че за него по-нататък

-довърших работата си по няколко неща, закиснали от месеци, свързани с курсовете ми по бизнес етикет, личен и публичен имидж и т.н.

-започнах промени по блога

-започнах да пиша повече (и надявам се по-добре) за медии – да видим как ще ми се получат нещата

-планирах ремонтната дейност в остатъка на апартамента, сега съм на фаза пестене, за да мога да премина и към фаза реализация

-отново преразгледах притежанията си – и съвсем скоро ще има поредна серия разпродажби – stay tuned, има не лоши неща

Котката ми, Атина, вирее около мен през деня, като обикновено ми спи в скута, както и точно в този момент, докато пиша тези редове, докато работя. Когато стана за малко – започва да се разхожда по бюрото и да води изследователски проучвания. Според Ади Б. съм избрала цветовете на работния кът така, че да пасват на козината на котката. Парадоксално е точно така – съзнателно или не, точно това съм направила. Котката ми действа успокояващо, работното ми пространство също. Мястото ми за писане, четене и творене.

В този ред на мисли – започнах отново да бродирам, скоро може да покажа и това.

И така, за да не става прекалено дълго това повествование, искам да завърша само с едно нещо, което съм чела, но до сега не бях усетила съвсем истински, а именно колко е важно да спреш, да се огледаш, да планираш спокойно, да преброиш до 10, да решиш спокойно в каква точно посока ще тръгнеш. Спри и помириши тревата – е казал поетът. Спри и изчисти стената – казвам аз. Изчисти физически, разтовари се от всичко ненужно, виж нещата в перспектива и направи животът си красив и уютен, защото е само един едничък.

А, отново върнах цвета на косата си най-близък до истинския ми тъмно кафяв. Русото не е за мен. Аз не съм мила, фриволна, сладка или сластна или каквото и да се предполага, че са блондинките. Аз съм lean & mean и ще си бъда такава до гроб (или докато не реша да спра да се боядисвам и не си пусна сива грива, но до тогава има още известно време – все още не побелявам толкова прогресивно). И се подстригах късо – както се вижда и от тези кадри, тук.

p.s. обещах на всички замесени в #SPIRITтрансформации, че след края на проекта ще ги гощавам с печени ребра, подходящи гарнитури и бира – момичета и момчета – кажете само дата!