Преди известно време ми се наложи да водя важен разговор и да взимам важни решения с група хора, с които работехме над един казус. В един момент един човек от колектива ми каза – забави темпото, мислиш прекалено творчески и така никога няма да намерим решение на проблема. Отне ми повече от една година, докато разбера какво всъщност е имал предвид този човек: мисля прекалено различно от него и като така никога няма да мога да вербализирам и дефинирам неговите мисли и желания, за да се разреши казусът, нещото, което всъщност се е очаквало от мен тогава.

Цял живот съм се възхищавала искрено на всички творци или с други думи, на всички, които правят нещо с фантазия, сръчност и талант. Винаги съм се надявала да нося в себе си поне малка изкрица творчески заряд, която да ми помага да правя нещата лесно, със замах и да усещам как творя нещо, било то и само хаос, както често обичам да казвам. Но тогава, в онзи момент, бях озадачена. Упрекваха ме, че имам творчески подход, нещото към което винаги съм се стремяла и когато съм го постигнала неусетно и спонтанно – изведнъж се оказва лошо и не на място. Няколко дни подред мислех варианти, които да предложа, за да мога да разреша казуса. Накрая се спрях на три варианта, като единият беше нахвърлян набързо, за да запълня бройката. И за моя огромна изненада, точно най-посредственото предложение беше посрещнато най-радушно. Хората са различни, ще кажете, харесват различни неща, имат различни подходи, ще допълните. И аз така мисля, но питам се тогава, щом са толкова различни двама души какво правят заедно? Споделих тогава мислите и страховете за прекаленото различие в подхода и характерите ни и бях упрекната в липса на ангажираност към каузата.

сега обаче, поглеждайки в ретроспекция, виждам смешен проблем, лесно решение и груп хора, които се страхуват от непознатото поле, което се шири насреща им, готови на всичко, за да поемат по отъпкана и добре позната пътека. Виждам и себе си с червен чорапогащник (колко е гадна тази дума!) и лилава блуза, нопоносима комбинация, за око свикнало да гледа черно-бяло. Сега, от висотата на моите 33 знам, че за един творческият подход може да подлежи само на упек, а за друг е цел, към която пътува цял живот.

И нека поредното ми пътешествие започне сега!

Всичко това сега звучи неясно, но след 20-тина дни очаквам промени, очкавай ги и ти.