Едно от най-гадните неща, които може да ти се случи, е да започнат да измират всичките ти идоли. Не, не тези от екрана, обложките на албумите или кориците на списанията. Ни е бившите ти гаджета или оня, мега-якия, който така и не ти запомни името, но точеше по него лиги, минавайки по тротоара на кино Дружба.

Ужасно е да почнат един по един да умират тези хора, които са ти държали ръката, докато израстваш. Тези, които са ти вдъхвали кураж, докато вървиш напред. Тези, които са ти показвали, че хумор можеш да намериш във всичко, стига да искаш. Тези, които са вярвали в теб, независимо колко непопулярен, смотан и задръстен си бил.

Лошото е, че като почнат да умират оставаш сам, със страховете си и несигурността си, която си надрастнал, но не достатъчно и няма кой да заеме тяхното място, защото сега ти си в ролята на възрастен човек и се предполага, че ти трябва да правиш това, което са правили те – ама не можеш, защото ти липса смелост, кураж, опит, капацитет.

Спрете да мрете, защото тук остава самотно и посредствено и спасение вече не дебне от никъде!