Преди всичко искам този текст да ви накара да се замислилите, както и да погледнете на живота под карантина с нужната доза ирония. След това идете да си направите едно Quarantini

Как сте след месец и половина, под ключ?

Добре де, не всички са под ключ – само отговорените полуидиоти, които пазаруват 1 път на седмица, излизат на прибежки, колкото да не полудеят или за да купят поредната боя за коса за дъщерите си, за да не полудеят и те – защото, както е всеизвестно, сега е моментът да се експериментира с боядисване, сега всичко е простено и разрешено и е тотално ОК да заприличаш на палячо в главата.

Другото ОК е да се пие от 10 сутринта, защото сме в карантина или в извънредно положение, а както е всеизвестно народът пие когато нещата са супер, за да празнува и два пъти повече, когато нещата не вървят добре, за да се утешава.

Под народът – да се разбира популацията на планетата, която принципно употребява алкохол, да не забравяме, че има места по света, където основно поради религиозни причини, алкохолът е забранен (там как се справят – идея нямам, честно, някой ако разкаже – ще е супер!)

При мен нещата са така: дните и седмиците и месеците се размазват в едно общо цяло, което наричам „тия дни“. Та тия дни си говоря виртуално с приятели, пишем си, чатим си и периодично си казваме виртуално НАЗДРАВЕ и си разменяме meme-та, като някои от тях са:

• Мъж „посява“ коркови тапи, после изкопава бутилки.
• Жена обяснява, че за повишаване на работата на имунната система трябва да се консумират плодове, лимони и джинджифил, ама накрая си сипва щедра чаша бяло вино и обяснява, че в крайна сметка можем да пратим всичко на ма*ната му и да си сипем по едно, защото така или иначе нещата са зле.

Тия дни, няколко различни човека ми казват, че скоро „всички ще сме Дринкови“. А това е ужасно, ужасно притеснително! Алкохолът не помага – нито за борба с коронавируса, както вече надявам се е ясно на всички, нито с борбата с напрежението, депресията и безпокойството – даже напротив, задълбочава ги.

Давате ли си сметка, че ако не внимаваме в тия дни, ще се опиваме всяка вечер? Защото ако преди излизахме определен брой вечери на седмица или на месец, ходехме определен брой пъти на ресторант и на гости или пък канехме определен брой пъти гости вкъщи, то сега можем да сме си на гости всяка божа вечер, при това в различен състав, като всеки е в комфорта на собствения си дом, седи си на собствената маса и яде това, което сам си е сготвил, без да се притеснява а) а какво ще предложи на гостите си б) до колко късно може да стои навън, защото утре е на работа в) че трябва да мие чинии г) че трябва да си плати сметката и да внимава колко и какво поръчва… Сега, както никога, социализацията е лесна, евтина, бърза и обилно полята с количества алкохол.

Тия дни сутрините не трябва да бързаме за работа, часовете в приготвяне за излизане и придвижване до офиса можем да прекараме в сън, да си направим кана кафе и да си работим по пижами, докато дойде времето за коктейли или вино – някъде тези дни мернах, че в сега денят се дели на „време за кафе и време за вино“. При вас така ли е? При мен не съвсем, опитвам се да държа нещата под контрол, но ми коства кански усилия, често, защото не рядко съм изкушена да пратя всичко на ма*ната му и да си сипя едно вино и да си пусна една романтична комедия и каквото ще да става!

Тия дни поканите за Zoom партитата понякога са по няколко на ден, а аз се улавям, че в края на деня съм толкова изморена от социално-виртуални контакти че имам сили само да гледам филм, дори за четене не ми остава воля за концентрация и на тия Zoom партита се включвам основно с поздрави и наздравици и чат-пат някоя и друго дълбокомислена философска реплика, колкото да се отчета, че имам все още работещи мозъчни връзки! На тия същите Zoom партита наблюдавам две тенденции: всички са придобили магистратури по вирусология и всички яко пият!

Тия дни наскоро ми попадна информация, че в Щатите продажбите на алкохол са се увеличили с 55%. Не знам за клетата родина дали някой прави статистика, но виждам, че всички онлайн магазини за вино и алкохол работят и доставят, както и че най-най-редовно от кварталните магазини народът излиза стабилно натоварен с бутилки. Сама се улавям, че има дни, в които съвсем съзнателно си обещавам, че няма да пия, а тези, в които си сипвам вино – съвсем старателно се старая да не е повече от чаша или 2 (МАХ!). Тия дни старанието ми е да внимавам, защото ме е страх, честно! Защото виното, пък и алкохолът като цяло, всъщност има способността да отпуска, най-общо казано, има едно приятен затоплящ ефект, отпуска мускулатурата, забавя сърцето… чудесно ни действа. Алкохолът е инхибитор, т.е. успокоява, това ни е най-бързото и лесно средство да облекчим стреса, за забравим за страха и тревожността. В крайна сметка не всичко можем или искаме да прибягваме към успокоителни, а тези дни имаме постоянна нужда от тях. Но знам, че това първоначално успокоение е една дяволска спирала, която често води до далеч по-кофти емоции и още напрежение и страх и стрес, а аз едвам го закрепих това относително спокойствие тези дни и не искам да рискувам да го загубя.

Не само тези дни, по принцип на тази територия повече или по-малко – всички пием, културата ни е такава – на масата, на яденето и на наздравиците. Социалните ситуации предполагат пиене, друг път също съм писала за това: колко често си казваме да се видим на по коктейл/вино/вечеря обилно полята с вино и колко пъти се виждаме на по чай или на по супа.

Началото на годината реших да прекъсна омагьосания кръг „да се видим на по вино“ и януари месец не пих никакъв алкохол с 2 изключения: половин чаша шампанско, защото беше едно много специално и на рождения ми ден пих половин коктейл. Повтарям: ПОЛОВИН! Беше чудесна суха тренировка, без да предполагам, че ще ми се наложи толкова скоро да я приложа отново, да контролирам и съвсем съзнателно да управлявам винопиенето.

Аз хубаво март месец се шегувах, че за сегашното положение съм тренирала цял живот, ама то наистина ще се окаже вярно – но за това, в друг ферман!

Тези дни една приятелка ми сподели, че „в тия Zoom вечери се пие повече, отколкото в реалния живот, бе!“. В кварталния винен магазин ми казаха, че продават bag-in-box вина в неочаквано големи размери. Преди няколко дни трябваше да имам една работна среща от 10:00 часа, но един от участниците помили за отлагане, защото предишната вечер е попрекалил с виното по време на поредната Zoom вечеря с приятели и всички, ама всички до един споделиха подобни ситуации от последните дни.

Тези дни влизаме в един омагьосан кръг, в който дните ни минават повече или по-малко монотонно, а притесненията са константа – колко от вас имат финансови затруднения, писнало им е да готвят по 3 пъти на ден, да мият чинии и съдове нон-стоп, да бъдат едновременно виртуално на работа и да работят реално домашни прислужници, да дебнат дали децата учат, да слагат и вдигат маси, да режат и сервират плодове, да се чудят „сега тия пари, които имам до края на месеца, ще ми стигнат ли за храна и режийни и ще ми останат ли и за фризьор“, примерно. И в тоя омагьосан кръг тези дни се пие.

Вечер пием, за да се отпуснем, после отпускането ни харесва, после лекинко така се размазваме – пред телевизора, с книгата в ръка, в компанията на съквартиранти, семейство, виртуални сбирки или съвсем сами със себе си. После си сипваме още една чаша, щото това вино до утре ще вкисне така или иначе. После си лягаме и не спим много добре, защото като подпийнеш не спиш добре и го знаеш, ама нещо така се получи, после се събуждаме и едвам гледаме и сме изморени и как ще го избутаме тоя ден, ама все някак ще мине… и довечера, ооо – довечера сме на вино с приятелите! И добре, че са тия вечери с приятелите поне едно вино да пием на спокойствие, защото ми писна да се притеснявам кое и как по-напред да свърша и как ще я карам от тук нататък и изобщо ще имам ли работа след месец, а след два? И хоп – на ново, в омагьосания кръг на тези дни.

Знам, че meme-тата за пиенето в 10 сутринта трябва да са смешни, но аз ги разбирам като предупредителен знак и за пръв път в живота ми се радвам, че ги тълкувам точно така. Шегите с повсеместният алкохолизъм вече не са ми смешни, страшни са ми. Не, че не се шегувам и аз – ама после пия чай, честно! И вино пия, ама не всяка вечер – и се опитвам да внимавам, тези дни.

Обмислям тези дни отново да се сложа на сух режим, може и да съчетая с по-добър хранителен режим, защото тия чийзкейкове и козунаци, които почнах да въртя не ми се отразяват особено добре на килограмите – освен ако не искам някой ден да се продам за равностойността им в злато и диаманти, нали.

Шегата настрана – нека Дринкова си остане просто закачка с името ми, намигване към подкаста и усмивка към едно от хобитата ми – винените дегустации, а не събирателно за общото ни състояние след края на карантината.