Когато преди 5 години напуснах корпоративния свят и за първи път в живота си се оказах със свободно време, създаването на този блог, четенето и писането за мода ми се струваха като едно чудесно хоби. Е, очевидно ентусиазмът ми ме накара да започна това начинание, но някак модата се оказа твърде общо и разтегливо понятие, за да се превърне в навик и истинска част от ежедневието ми, защото:

1-комбинирането на нови „аутфити“ ми доскуча ужасно бързо

2-позирането за снимки от типа виж-как-съм-облечена-днес или ето-какво-ново-си-купих се оказа още по-досадно

3-осъзнах, че всъщност не мога да следвам модните тенденции. точка.

Но сега, когато септемврийският брой на американския Vogue вече е на пазара, седмицата на модата в Ню Йорк започна и количеството селфита, снимки и инфо кой къде и как е облечен е толкова голямо, че има опасното да потече и от чешмата си давам сметка за следните две неща:

1-живеем в ужасяващо консуматорско общество, а медиите (особено лайфстайл и фешън) ти натрапват, че за са си готин и популярен трябва да следваш еди-какви-си тенденции

2-масово хората нямат никаква реална представа за себе си, за това как изглеждат най-добре и още по-малко успяват да изградят личен стил. Много малко хора, подобно на хамелеоните, успяват да се впишат във всяка тенденция. Повечето изглеждат нелепо.

Никак не съжалявам за времето прекарано в четене и разглеждане, защото допълних познанията си за платове, шев и кройка, материи и дизайнери. Научих нови техники и като някой ден реша отново да започна да шия – всичко това ще ми бъде от огромна полза.

Вчера H&M пуснаха колекцията студио есен-зима, аз ходих на ексклузивния шопинг за целебритита, фешън/лайфстайл журналя и блогъри. И не си купих нищо. Не само от студио колекцията, изобщо. и парадоксално, към края на събитието когато всеки се хвалеше какво е „забърсал“ аз вътрешно ликувах, защото не бях взела нищо. Т.е. почти, защото бях с Ади Б. и тя забърса 1 блуза с Миньони – момчешка, от детския щанд и една разкроена черна пола Divided, както тя определи „от пубертетската колекция“.

Една позната преди време се омъжи за швейцарец и когато се видяхме след години на въпроса ми как е животът там, тя отговори: хората са много стиснати и ако тук се хвалим какво сме си купили, то там се хвалят какво красиво нещо са видели, колко им е харесало и как не са го купили. Е, аз вчера се почувствах почти швейцарка.

В никакъв случай не искам да кажа, че е лошо да се следват мода, тенденции и т.н. по-скоро се опитвам да обясня защо аз толкова рязко се отдалечавам от типичното писане за мода: това е ново, сега това е актуално, това се носи сега в комбинация с онова… защото всъщност много по-интересно ми е да наблюдавам отстрани развитието на тенденциите, отколкото аз да експериментирам с тях, а за мен самата остава много по-голямо приключение да доразвивам собствен стил.

Защото модата, в крайна сметка е най-бързия начин да изразиш, опишеш и изиграеш себе си, без да се налага да си отваряш устата, за да кажеш кой си (или кой не си). А тенденциите са нещо, с което си играеш, докато имаш време, желание и се забавляваш истински. Последните 30-тина години през гардероба ми е минало какво ли не, а сега ми доставя удоволствие да нося дрехи, в които се чувствам комфортно, а не като млад експериментатор.