Лято е, горещо е, хората се опитват да се разхлаждат и често ходят полу-голи. По този повод наскоро водих спор (с мъж) по повод провокативността на жените през топлите месеци. Той изрази убеждението си, че жените не се интересуват толкова от разхлаждане, мода и т.н., ами (цитирам по памет): „показват се коя какво има, за да ни дразнят (мъжете), а после мрънкат, че им налитаме“.

Така стигнахме до темата за сексуалното насилие – в частност над жени и се оказа, че събеседникът ми е от онези хора, които дълбоко вярват, че жертвите на изнасилвания си „го търсят сами“, „сами са си виновни“ или „обвиняват невинни момчета без причина“. По този повод разгледайте графиката по-горе. Снимката е от The Enliven Project.

Не мисля, че отново някога ще разговарям с този човек, не и доброволно. Не мисля и че той ще иска дори да ме види, защото разговорът ни завърши в момента, в който аз го помолих да си представи как го награбва някой по-силен, по-едър, гневен, ядосан, луд, агресивен, неспособен да разсъждава и да чува мъж, който го сграбчва, пребива и изнасилва брутално до кръв. Странно е как реагират някои мъже – в случаите, когато се говори за изнасилване на жени и когато ги поставиш в роля на жертва на сексуално насилие.