Преди 6 години, горе-долу по това време на годината, отношенията ми с един човек бяха достигнали до ниво, в което беше достатъчно да сме заедно, да гледаме в една посока и да си мълчим. Тогава един ден, когато дойде да ме вземе след края на работния ден от офиса, му предложих да заживеем заедно. Пробно, за да преценим дали имаме бъдеще заедно. Взех решението, докато слизах по стълбите на сградата, за да се срещнем. Сега бъдещето ни спи следобедния си сън.  Той спи на дивана – прави същото нещо, което го вбесява, когато го правя аз.

Явно, за да се направи избор, е нужно само малко решителност и времето да слезнеш пеша от 6-тия етаж.