Според моите представи за света функциите на ракията са основно 2: става за масажи и компреси при настинка и става за почистване на петна от повърхности, които не е добре да се третират със спирт.

Знам, разбира се, че е типичната алкохолна напитка за Балканския регион, знам, че най-популярната са гроздовата и сливовата, знам, че купешката е с по-нисък градус – около 40, а домашната може да стигне и до 60, знам, че е почти прозрачна, а наситеността на жълтия или кехлибарения цвят идва от отлежаването в бъчви или прибавянето на други примеси. Също така поради лесната технология и евтините суровини (плодове, вода и захар) е толкова популярна, че вероятно няма човек на територията на страната, който поне веднъж не я е пробвал.

Заради силният й вкус обаче, наздравица с ракия вдигам на специални поводи като сватби или дегустационни вечери – където присъства в менюто.

Може би това беше причината да откликна с ентусиазъм на поканата на Културна ракия – защото бях любопитна как ще бъде представена и какви ястия ще акомпанира.

По време на вечерята, вдъхновена от традиционните български продукти и гозби, доц. Д-р Стефан Дечев разказваше за табиетите при пиене на ракия, както и за присъствието й в родната литература.

Някои от цитатите ме върнаха към онези години на досадно четене за задължителна литература в училище и силно ми се прииска да има и по-модерен поглед към тази напитка, както и евентуалната й употреба в коктейли.

Като аперитив имаше именно коктейл с ракия, който беше доста интересен – трябва обезателно да помоля за рецептата!

Цялата вечер беше под надслова „първа среща на клуба на културните дейци“, което до такава степен трогна някои от видните гости, че освен традиционните наздравици с шеговито-сексистки елемент, имаше и такива с пожелание тези срещи да бъдат регулярни и да се събират все хората стоящи именно на тази маса. Умението да броя на ум до десет именно в такива мигове се оказва безценно!

В компанията около масата имаше културтрегери, певци, музиканти, актьори и актриси, продуценти – накратко популярни личности. И аз – с ветрило и подобаващи обноски (много исках мама да може да ме види от някъде) и тотално идиотско облекло – една огромна ленена риза с абсолютно отворен гръб и широките сини панталони от H&M Conscious колекция преди няколко години, с които не се разделям през лятото.

Бях настанена до най-интересните според мен господа от компанията, а именно от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоана“, като освен етикета и добрите маниери, можах да се впусна в обсъждане и по-съвременни кулинарни и свързани с консумацията на алкохолни напитки моди и обичаи, извън споменатите от доцента табиети от Под игото, Българи от старо време и Маминото детенце, както и присъствието на ракията в творчеството на Ботев.

Оказа се, че г-н Шалафов е познавал моят дядо Кирил, като получих обещанието, че когато възстановят царския архив ще мога да прочета кореспонденцията му с Н. В. Симеон II и Мария Луиза. Дано!

Домакините от изба Карабунар се бяха погрижили да има не само достатъчно количество ракия, но и имаше някои от вината им: Мискет и розе от Мавруд. Мискетът беше прекрасен с предястието и българското зелено сирене от Черни Вит.