Този пост от Instagram профила на BOF е само повод, за да се замисля за пореден път върху някои въпроси, които напоследък не ми дават мира и не мога да намеря еднозначен отговор. И не само за модната индустрия, или шоубизнеса, а по принцип, в по-мащабен план.

Напоследък си мисля, че при това свръх-население на планетата, ако следваме логическите принципи на естествения подбор до „върха“ трябва да изплуват тези, които се отличават с по едно „най“ пред всичко, което са или правят. Но твърде често избуяват тези, чието „най“ е поставено пред не особено ласкателни личностни качества, като най-арогантните, най-пробивните, най-амбициозните, най-безскрупулните, тези, които са най-готови на всичко и не ги интересува какво ще им коства или струва.

Коментарът от BOF, който можете да прочетете тук се отнася за модната индустрия и най-общо казано света на шоубизнеса, но реално може да се пренесе към всеобхватен спектър от дейности. Има, разбира се, специфични професии и сфери, в които wannabe-тата няма как да пробият само с амбиция и готовност. Теоретично много бих искала да стана сърдечно-съдов хирург, но обличайки престилка и снимайки се пред болница (славабогу!) няма как да ми се получи.

Напоследък, защото Ади е 7ми клас, се замислям все повече за посредствеността и относителната неадекватност на формалното образование, като резултат от това си задавам въпроса: какъв смисъл има да учиш, когато средата е посредствена, мотивацията на учители и преподаватели е нулева, материалите и методите са морално остарели? Не е ли по-добре да се само-подготвиш, само-изградиш и само-усъвършенстваш? И кой тогава ще определи критериите, според които един самороден талант е по-квалифициран от някой преминал през шаблонната система на формално образование?

В същото време днес, повече от всякога, амбициозните, любопитните и любознателните могат да постигнат много повече от предците им, защото имаме лесен, бърз и относително евтин достъп до всякакви ресурси и информация, имаме възможността да се учим – било то и виртуално – от някои от най-добрите теоретици и практици в различни сфери.

Та как точно определяш кой е по-квалифициран? Този, който има университетска диплома, но е избутал годините някак по инерция или този, който е запален или дори вманиачен в дадена сфера, страстен читател и любознателен човек, който иска да остане ученик до края на дните си и никога не спира да се развива?

Та как определяме кой в коя кутийка да поставим: невеж или учен, чирак или майстор, профан или професионалист?