Наскоро попаднах в интересната ситуация: да водя забавен и приятелски разговор с човек, с когото току ще се запознавам, а малко по-късно приятели, присъстващи и участващи в този разговор ми преведоха, че всъщност събеседникът ми е флиртувал с мен, а аз (както ми се е случвало в миналото) не съм и разбрала.

Винаги т.е. и преди 20 години, съм имала проблем да разбера кога някой се държи приятелски, кога е особено бъбрив и спонтанен и кога флиртува. И понеже социалната ми неловкост и колебливост дълго време не ми позволяваха нито да тълкувам правилно подадените сигнали, още по-малко да изпращам кодировки, които след това да разчитам, че ще бъдат разшифровани правилно – сравнително бързо се ориентирах към директно поведение и недвусмислено показване и споделяне на симпатия и привличане. Например отивах при момчето, което ми харесва и го канех на кино.

Всъщност и на сегашното ми гадженце, нищо, че сме двойка от 14 години, периодично и профилактично казвам, че го харесвам, за по-сигурно, да е ясно на 100%.

Живеейки като част от хармонична двойка автоматично изключвам опцията общуване с цел флирт, за това съм изключително изненадана, когато се окажа в такава ситуация. Освен това наскоро ми обясниха, че масово хората не правят разлика между вежливо и възпитано поведение и флирт – ПОМОЩ, кога го стигнахме това дъно? И в социалните и в реалния живот говоря за съквартирантите си – и гадженцето и детенцето, надявам се без да прекалявам. Освен това се радвам на напредването на годините, защото тотално не ми пука как изглеждам, как се обличам и кой как ме възприема, т.е. суетата не е с цел – искам да бъда харесвана, а е насочена към акта сама на себе си да се харесам. Така че объркването ми е голямо.

И така имам няколко въпроса: как разбирате, че някой флиртува с вас? А вие как флиртувате? Как разбирате, че някой ви подсказва, че бихте могли а бъдете повече от приятели (независимо дали се отнася за one-night-stand или възможност за нещо дълготрайно) и вие как показвате, че приемате?

p.s. питам от любопитство, като човек, който е извън „играта“ и ходенето по срещи и явно природното ми любопитство и умерената ми социопатия правят необикновен микс, след който хем искам да си общувам с хора, особено ако са ми интересни, хем искам да ги държа на една ръка разстояние, но без да ги обидя, за това са супер вежлива и възпитана, а както наскоро разбрах – масово хората бъркали вежливостта с флиртуване. Така че моля за помощ, мерси!

Илюстрация: Perry Peterson