Последните няколко дни и най-вече след рождения ден на Ади Б., който беше на 3-ти и моя имен ден – на 9-ти си мисля все повече и повече за празниците, които наближават. Обикновено не харесвам Коледа заради масовата истерия по магазините, хаоса по супермаркетите и цялата лудост, която обзема всички в тези иначе спокойни и тихи зимни дни.

В интерес на истината си помислих и малко за подаръците – с моите, ако трябва да съм напълно откровена съм абсолютно готова, като последните купих миналия месец (не знам има ли смисъл да ви правя списък какво са кого съм подготвила? Идея нямам чете ли ви се моя наръчник за подаръци – ако да, моля кажете си!)! За пръв път от години се замислих какво ИСКАМ АЗ, най-вече защото бях поканена от Ярослава да й гостувам със списък с желания в Hashtag Magazine. Нечовешкими беше трудно, защото през главата ми минаваха следните мисли: нищо не искам, всичко си искам – ако може да се наспя само; всъщност искам – всичко, което при сегашните обстоятелства не мога да си позволя; искам някой да ми подари ремонт – ей така, за една-две седмици по празниците да се изнесем при мама и след това хола, кухнята, банята и дрешника да са годни за качване в Pinterest!; искам тишина, спокойствие, литри кафе и чай и да мога свита на кравайче да чета часове наред, без никой да ме безпокои; искам мама да оздравее. За последното биха ми били нужни яко магически сили, дамусеневиди. Искам романтична вечеря на свещи; искам да отида на хубав симфоничен концерт, да си облека вечерна рокля и да се отнеса в един друг свят… искам вещи, но мога и без тях. Всъщност искам време – искам да имам време за нещата, които обичам да правя сама и повече време, което да посветя на хората, които обичам.

И така тази година определено ще почивам по празниците – каквото и да ми коства ще свърша всички задачи предсрочно и по празниците ще прекарам поне няколко дни далеч от джаджи, компютър и телефон. Ще бъда тук и сага и ще присъствам пълноценно. Ще каня гости, ще пека сладкиши, ще пием вино и ще слушаме музика, ще гледаме сълзливи филми и ще заливам всички с еуфоричната логорея, която ме обхваща по празниците си говорим.

Тази година най-големият подарък е времето: времето, което мога да прекарам с хората, които обичам и да се радвам на обикновените неща от живота, на близостта, на факта, че дишам и съм здрава, на факта, че все още мога да спра и да се усмихна. Времето, което другите ще отделят за мен, разговорите, емоциите и усмивките, които ще споделим.

снимка – Merry+Bright/Pinterest