Преди време бях попаднала на една компилация снимки на популярни жени от типа „преди и след славата (да се чете парите), като обобщението беше: you’re not ugly, you’re just poor. Подразних се по ред причини: кой определя кое е грозно и кое красиво, защо не се толерира, когато човек реши да си прави „подобрения“, защо е масово прието и очаквано хората от шоу-бизнеса да изглеждат по определен начин: млади и красиви е обичайният стандарт. Не малко актриси са коментирали именно това: минеш ли 40-45, се очаква да почнеш с липосукции, филъри, ботокс, за да можеш да получаваш роли, не се гледа таланта – броят се бръчките. Тъжно.

Днес попаднах на ето тази снимка и малко ми олекна, защото са вкарали и известен, богат и влиятелен мъж в категорията „преди и след парите“.

И пак вечните въпроси: толкова голям грях ли е, когато искаш да изглеждаш добре и си купиш малко коса, ботокс и филъри? И за кого е всичко това: за себе си, за собственото самочувствие или за да се харесаш повече на околните?

В този конкретен случай не мога да не се запитам и: Амбър Харт щеше ли да се гаджоса с пича отляво, м?

pic: Facebook feed