В продължение на темата: как се организирах преди влизането ми в болницата, ето тук накратко (всъщност изобщо не е кратко!) как си разпределих ангажиментите, какви задачи на кого възложих и с какъв багаж потеглих към Токуда.

Двата дни, преди да ме хоспитализират, посветих на подреждане и щателно почистване – за да съм сигурна, че всичко вкъщи ще бъде максимално ОК, когато ме изпишат от болница. Всъщност ако има кой да ви помага – да се прибереш в спретнат дом, с чисти кърпи в банята и сменени чаршафи – е направо безценно, на мен няма кой да ми свърши тези неща, за това запретнах ръкави. Ангажираността с чистене и подреждане ми помогна и да се раздвижа и да не мисля за глупости, защото имах период на „ами ако и аз умра тази година?“, който беше доста гаден.

Едно от важните неща, които се сетих да направя е да сложа автоматизирани съобщения на електронните си пощи, че ще отсъствам няколко дни поради отпуск по болничен и няма да мога да разговарям по телефон – за да си гарантирам нужното спокойствие, че мога да спя и да се възстановявам качествено поне първите 3-4 дни след операцията.

И след като приключих с домакинските неща, се заех със собствената си подготовка и приготвяне на багажа.

ВАЖНО: преди да постъпите в болница не бива да имате лак на ноктите – нито на ръцете, нито на краката – защото екипа в операционната следи за посивяване/посинване на крайниците, което се вижда именно първо от нокътните плочки. В краен случай – сложете безцветен гланц, ако сте свикнали да сте с лак всеки-божи-ден.

Багаж за болницата: всъщност за влизане в болница не е нужно кой знае какво, като тук са нещата, които аз взех със себе си:

Дрехи и други принаделжности:  избрах да облека на влизане дрехи, с които да се чувствам удобно и на излизане: широко, меко и леко: чорапогащник с един-два размера по-голям, за да не ми стиска на корема, рокля-риза, отгоре една огромна ватирана туника и обувки slip-on, за да не се налага да се навеждам за връзки и ципове. Имах и голям памучен шал, който използвах и в болницата, докато се разхождах по коридорите. Слънчевите очила се оказаха безценни, след няколко дни лежане и дремане, се почувствах като вампир посред бял ден ? Оставих всички бижута, включително обиците, вкъщи. Часовници и гривни не е ОК да се носят, защото ръцете трябва да са максимално свободни за поставяне на абодати, взимане на кръв и т.н. В този ред на мисли – е добре и нощницата или пижамата да бъдат с широки ръкави – отново за по-лесен достъп до ръце и вени.

Болнични дрехи, чехли и т.н.: оказа се страшна мъка да си намеря нощница до под коляно, за това импровизирах с една вискозена туника-риза от H&M, която вероятно ще износя като плажна рокля. Имам една жилетка от фино памучно жарсе, която е по-дълга и става за импровизирам халат – свърши чудесна работа; взех си 2 чифта къси чорапи, 3 памучни потника и си купих 5 чифта по-големи гащи, за да не ми стискат ластиците на корема. 1 чифт пантофи, тип хотелски чехли, които след това направо изхвърлих и 1 чифт джапанки – защото в Токуда има удобни и чисти бани, а да си вземеш душ след 24 часа лежане в собствен сос – безценно! Пижамите за коремна и по-специално гинекологична операция не са най-удобното нещо на света – за това нощница или дори някаква пригодима рокля/туника – вършат идеална работа.

Лични документи: лична карта + амбулаторна карта – особено второто е важно за издаване на болничен лист. При всички случаи трябва да дадете точна месторабота и длъжност, за да ви бъде издаден болничния лист при изписване от болницата. Носех само малко джобни, които се оказаха полезни когато ми свърши водата и трябваше да си купя кафе последния ден.

Лични вещи: телефон + зарядно + слушалки – оказа се удобно за слушане на Spotify и гледане на  HBO GO. Имам спортни кърпи за лице и тяло от микрофибър – малки, меки, леки, съхнат бързо – идеално за пренос в малък багаж.

Козметика и тоалетни принадлежности + кое до колко ми беше полезно:

• Паста и четка за зъби, естествено, като преди слизането в операционната си измих много старателно зъбите и така дори след упойката нямах кофти усещане в устата.
• Вазелин/гланц за устни – това се оказа също хитър ход, преди операцията, като използвах съвсем обикновен стик Nivea и си спестих напуканите и пресъхнали устни, дори след интубацията!
• Имам малки флакони за път, в които пресипах вода за уста, душ-гел и шампоан – много по-удобно, отколкото да се носят големите разфасовки. В Токуда имахме чешма + течен сапун + диспенсер за салфетки освен в банята и в стаята – което беше супер-удобно.
• Имах малкото шише за път с мицеларна вода на Bioderma + памучни тампони, за да освежавам и почиствам лицето си – добра работа свършиха.
• Носих си и спрея с клетъчната вода на Esthederm с идеята да го използвам са освежаване, докато лежа. Имах двоумения дали ще ми е от полза – оказа се почти гениално решение заради моменталната свежест и ободряващия ефект.
• Имах и крем за лице – един тестер на Lierac – защото тестерите на Lierac са в кутийки и стигат за няколко дни, за да не нося нормалната голяма кутия, но го ползвах само 1 път
• Лосион за тяло Bioderma за суха кожа, с който се понамазах вечерта преди операцията, после просто не ми се занимаваше.
• Дезодорант (открих един на Nuxe без парабени и други гадости, мирише на лимонена свежест – чудесен е!)
• Маломерен флакон парфюм – Aqua di Parma, защото няма да съм аз ако нямам парфюм на китките!
• Water Wipes – едно от най-полезните и смислени неща, които се сетих да си взема, които използвах вместо тоалетна хартия. Не мисля, че има нужда от подробности тук – в пъти по-добре е отколкото стандартната хартия, освен, че стават и за освежаване на ръце, лице и т.е. докато се лежи.
• Предвид, че става дума за гинекологична операция си носих и дамски превръзки, защото първите дни след операцията има кървене. Предпочитам предпочитах Libresse заради покритието, което не ми дразни кожата. Още ми е трудно с миналото време, когато става дума за месечен цикъл.

ВАЖНО: ако имате проблеми с хемороиди е добра идея да вземете някакви мерки предварително, да се консултирате с доктор и да си носите свещички или мазило, защото преди операцията се правят 2 клизми: една вечерта преди заспиване и една на сутринта – около 2 часа преди самата операция. В този ред на мисли е добре да се яде лека храна 2-3 дни преди влизане в болница, особено денят преди операцията.

Бях си взела книги и списания, но наблегнах на списанията и най-вече на гледане на HBO GO, защото откровено ме мързеше да чета и гледането на сериали и филми беше супер, като периодично заспивах на тях. Изобщо както се шегуваха сестрите – ударил съм го на почивка.

Както може би вече се досетихте, аз съм маниак на тема организация и лична дисциплина особено в извънредни ситуации, като така винаги си правя труда да проверявам всичко и да разпитвам подробно: какво ще ми бъде нужно, какви процедури и манипулации ще ми правят и т.н., за да бъда максимално подготвена. Това, което ми липсваше беше структурирана информация – особено достъпна онлайн или разпечатана на брошурка (знам, че искам много) и трябваше да си сглобявам сама пъзела.