На тези снимки театралнича и страдам пред затворения магазин на Christian Louboutin в денят на траур единственият ден в който успяхме да се разходим из суковете – и всички магазини бяха затворени!

Предполагах, че в Бейрут ще мога да се лутам по малки пазарски улички, пазари за подправки и сувенири, шалове и малки лъскави неща. Не, Бейрут изобщо не е място за такива неща. Освен това глобализацията е казала силната си дума: сувенирите са Made in China или в най-добрия случай Made in Syria, а магазините на суковете в центъра, както вече казах, те карат да се чувстваш като на 5-то Авеню.

В Бейрут си струва да се купуват хубави неща – като дрехи на местни дизайнери и бижута на ливански бижутери, почти всичко останало може да се намери в която и да е друга точка на света. Но не и в София – изборът е в пъти по-голям, отколкото в България – и това е валидно за абсолютно всичко, не само модни изделия.

От Бейрут си купих 2 диска (пиратски) с музика на едно кръстовища – за избора ми помогна един от военните, които бяха нашата охрана през цялото време. А от летището си купих една готварска книга и едно бурканче сумак (подправка от сушени боровинки, страхотна за салати!) – почти тичайки, за да се кача на самолета.