Тези дни, покрай цялата GDPR истерия и множеството мейли за промяна да данни, приемане на условия, subscribe/unsubscribe опции – започнах да разглеждам щателно и внимателно всички сайтове, магазини и т.н. за чиито нюзлетъри съм се абонирала (прекалено много се оказаха, заложих на unsubscribe бутоните!).
И така попрегледах и някои от последните статии (или поне погледнах заглавията им). Огромно количество текстове започват с: How to wear denim/dresses/shirts… не, че нещо ама аз се сещам за стандартното – обличаш и тръгваш; The best sandals/bags/hats to invest in this summer… и тук ми светна една голяма лампа: фешън шопингът, всъщност, по същество си е пазаруване.
Влизаш в магазин, избираш нещо, преценяваш можеш ли да си го позволиш, плащаш, излизаш, носиш си го в къщи и нещото ти влиза в употреба. Може да имаш възможност да си купиш чанта-пласмасарка чанта от еко кожа за 25 лева, може да имаш възможност да си купиш чанта за 2500 лв. – все е чанта. Когато си купуваме храна, казваме ли, че правим инвестиция – в качество на живот, в здраве, в хранителни съставки, с които захранваме организма си? Не. А всъщност между фешън шопинга и пазара на зарзават разлика – почти няма. Задоволяваме нужди, според потребностите, вкуса и възможностите си. Едното е по-показно, ама с вълната снимки тип: виж какво сготвих в Instagram, е спорно кое е по-голям show off.
А може би в това изключително консуматорско общество, в което живеем етикетите на всичко, което притежаваме показват нашия социален статус – който е много важно да е видимо висок, нали, щото на всички бабаите ни си били принцеси…
Та сега искам да ви попитам: вие гледате ли на покупките на дрехи, аксесоари, чанти и обувки, та дори и бижута като на инвестиция? Аз не. Гледам като на пазар на неща. Вярно, може да са много фръц неща, които купувам синовно, защото много ми харесват, не само заради чистата фунционалност, но в крайна сметка всичко, чиято цена пада поне на половина в момента, в който ги изнесеш от магазина – си е харч и обикновен пазар.
Инвестиция е да си купиш имот, инвестиционни камъни или метали, да вложиш пари в акции (макар, че тук рискът ту печели, ту губи и инвестицията може да се окаже трайно лоша), да инвестираш в разрастване на бизнес, да стартираш нов бизнес и най-най-любимият ми вид инвестиция: в образование и допълнителна квалификация.
май 25, 2018
Точно тази сутрин ми се мярна пред очите пост за това как нишовите парюми били добра инвестиция. И се сетих баща ми как заедно с разни други неща (например елементарен етикет) ми набиваше в главата, че само това, което ти носи пари е инвестиция. Другото са разходи. Точка.
Всяка вещ, която си купуваш ти е двоен разход – парите, които даваш за нея и след това времето и усилията да я чистиш, гладиш, подреждаш, съхраняваш, поправяш, да я местиш насам-натам.
Ако имам възможност, купувам си най-качественото, което мога да си позволя. И го ползвам, докато мога, до последно. Но категорично не гледам на дрехи, чанти и обувки като на „инвестиция“.
май 27, 2018
Във ФБ страницата на блога по тази тема има коментар, който гласи: „Инвестицията трябва да носи доходност изразена материално ( в момента или в бъдеще)“ и съм напълно съгласна с това. Всичко друго за мен е харч.
Едно врем, преди 1000 години, по време на студентството ми, имах едни приятел, който казваше „колкото повече вещи притежаваш, толкова повече те теб притежават“. Същият този човек беше единственият със собствен бизнес в компанията ми, печелеше прилично, хранеше се основно в ресторанти и пътуваше нон-стоп. Всичките му дрехи, обувки и лични принадлежности се побираха в един малък куфар, а апартаментът му беше отрупан с книги.
Сега, гледайки в ретроспекция, съжалявам, че съм се изкушавала прекалено често от искане на, най-общ казано, неща. Могла съм да живея със значително по-малко.
май 27, 2018
много мъдро съждение..подкрепям и двете )