През изминалите почивни дни, извършвайки обикновено рутинно действие – пренареждане на дрехи в гардероба, нещо което милиони хора по света правят ако не ежедневно, то поне на седмична база установих, че израствайки съм получила един от най-нефункционалните съвети от майка ми. Един от „гениалните“ й съвети по отношение на дрехите, облеклото, притежанията, аксесоарите, обувките и всичко, което по един или друг начин слагаме върху себе си гласеше: трябва да си подготвена за ВСЯКА ситуация и да имаш дреха за ВСЕКИ повод.
Резултатът разбира се е трагичен, защото от години – всъщност от ДЕСЕТИЛЕТИЯ в гардероба ми се мъдрят дрехи, които съм обличала по един път или дори нито веднъж. Предполагам, че парите похарчени за 4-те поли в един и същи модел и един и същи размер в различни нюанси на сивото, 2-та смокинг-костюма, 3-те вечерни рокли можех спокойно да похарча за кратка ваканция, пътуване или каквото и да е друго изживяване.
Наскоро се присадих за един кадър от филм (мисля, че беше Мухата – The Fly), но не съм напълно сигурна, в който главният герой отваря гардероба си и вътре има множество на брой еднакви панталони, сака, ризи и вратовръзки – ежедневна униформа. Тотален контрапункт на безценния съвет от мама. Защото, в действителност, ни трябват дрехи, които да покриват основните ни нужди спрямо начина ни на живот и ежедневието.
Така се и сетих за Стив Джобс и неговата униформа, а от там и за тази снимка тук, по-горе, на Марк Зукърбърг – сиви тениски и суичери. Като добавим и няколко чифта джинси/дънки/деним панталони – вечно се мъча с точното определени – и гардеробът е готов! Няма да навреди да се добави и по още нещо, с мярка, alla капсулен гардероб на модерна градска особа със страст към спорта, планината и плажа.
На опера, балет или театър мога спокойно да отида с черен панталон, бяла риза и голям перлен гердан или драматично заметнат огромен копринен шал, обувки на висок ток и червено червило – не са ми нужни специалните рокли – нещо, останало ми от детството, защото мама винаги шиеше за сестра ми и за мен кадифени рокли за театър, опера, симфоничен концерт и балет, които не се обличаха при абсолютно никакъв друг повод освен посещаването на спектакли или концерти.
Мисля, че мама е проектирала по доста сгрешен начин върху мен желанието си да изгради (и до някъде да се заключи, както и направи през последните години) един красив, естетически издържан свят, изпълнен с елегантни и спретнати хора, изискани маниери и елегантно общуване, изкуство и култура. Да, ама на мен ми се налага ей сега след малко да изляза навън, да ходя по калните софийски улици, за да си стигна до офиса, после да походя още на няколко интервала, да напазарувам, да прибирам дете от извънкласни активности, да отида на вечеря с приятели… как точно ще се получи това в смокинг или изискана коктейлна рокля, м?
Ако ще запомните едни единствен съвет от мен, нека бъде този засукан и комплексен: стремете се да притежавате само толкова, колкото наистина ви трябва и само това, от което наистина имате нужда! Колкото повече вещи притежавате, толкова повече то вас ви притежават накрая, защото ще се наложи да им отделяте време, което иначе бихте могли да отделите за себе си! Елегантността и стила не се изграждат с бройка, количество и дрехи за всеки повод, напротив. Градят се с години опит, правилно подбрани качествени дрехи и аксесоари, които си пасват взаимно, със съобразяване с пропорциите, удобството, начина на живот и не на последно място – с бюджета.
Напиши коментар